Той я повдигна от пода и я занесе до леглото, като я целуваше през цялото време. За секунда заключи вратата и се върна до леглото. Съблече ризата си по пътя, отчаяно искаше да почувства кожата й до своята.

Тя лежеше там, косата й беше разстлана по възглавниците и фантазията му се превърна в реалност. Искаше да заплаче от радостта на това събитие. Искаше да извика своето притежание на света. Не направи нито едното. Просто я докосна. Най-накрая, най-накрая я докосна.

Райли потрепери, когато Конлан отпусна тялото си на леглото до нея. Някак си гръдният му кош и раменете изглеждаха още по-големи без ризата. Той беше стена от мускули, но тя беше виждала през външния вид на горд воин мъжа отвътре.

Когато я докосна, пръстите му нежно помилваха бузата й, а след това шията, тя забеляза, че не е единствената, която трепери.

Осъзнаването на този факт я тласна през последната стъпка към пропастта, където захвърли всички останали задръжки. Този голям, суров воин, който можеше да се изправи и да се бие срещу вампири и шейпшифтъри, и срещу всичко друго, което може да се появи изневиделица в нощта, я искаше толкова силно, че ръцете му трепереха.

Тя придърпа главата му надолу към своята и се усмихна.

— Целуни ме. Целуни ме и ме накарай да се почувствам в безопасност отново — прошепна.

Горещината от синьо-зелените пламъци, горящи в очите му, изгаряха нервните й окончания, изпращайки топлина и влага право в сърцевината й. Гърдите й набъбнаха, стегнаха се, сякаш искаха неговата тежест върху себе си. Райли се изви срещу му и преди той да има възможност да се подчини на молбата й, пое контрол.

Тя целуна него. Леко, нежно. Ароматът му я заобикаляше. Пикантен и пламенен, и мъжествен, и внезапно любезността не беше на дневен ред.

Тя изстена и го целуна, устните й улавяха неговите, езикът й нахлуваше в устата му. Обви единия си крак около неговите и го придърпа надолу към себе си, жадуваща, ненаситна, нуждаеща се да почувства твърдостта му срещу себе си.

Конлан си помисли, че може би е умрял и е отишъл в планината на боговете. Райли го разпалваше, придърпвайки го към себе си, като го целуваше, все едно бе прегладняла, а той — десерта. Което му даде идеи. Наистина, наистина страхотни идеи.

Той се отдръпна от устните й и си проправи пътечка от целувки от бузата надолу до врата й, където я ухапа и засмука, наслаждавайки се на гърлените й стенания. С една ръка надигна блузата й и я измести нагоре, за да оголи топлия й корем, плъзгайки пръстите си напред, докато не обхвана гърдите й. Тя се задъха при допира и се изви в ръцете му.

— Докосни ме, моля те, докосни ме, Конлан.

Той се завъртя и я дръпна върху себе си, издърпа блузата през главата й, после я целуна отново, езикът му се потопи в устата й, предявявайки претенциите си към нея. Това беше твърда, жигосваща целувка.

Моя. Моя. Винаги моя.

Мисълта дойде от толкова дълбоко в него, че той не разпозна източника. Примитивната нужда да я маркира, да я поиска, да я отведе в двореца си и никога да не й позволи да си отиде, разтърси тялото му със силата си. Той знаеше, че тя може да почувства това, защото нейните емоции внезапно изразиха шок през емпатичната й връзка с него.

Тогава тя се усмихна срещу устните му и изпрати вълни на одобрение към него. Чувстваше се силна, сигурна в своята уникална женска сила над него, и му позволи да го разбере. Мускулите му се стегнаха от усещанията и цветовете за нейната възбуда, които преливаха в тялото и ума му. Мъжествеността му се втвърди до болка във внезапно отеснелите му панталони. Като се отдръпна от устата й, той погледна закръглените и перфектни гърди, изпълващи късчетата дантела, която ги покриваше. Искаше устата му да е върху тях.

С едната си ръка се зае да разкопчава миниатюрната закопчалка, и изстена от чувство на неудовлетвореност, когато не успя да го направи веднага. Тя се засмя и хвана ръката му със своята.

— Какво става? Големият, лош воин не може да разгадае проста закопчалка на сутиен? — подразни го тя с дрезгав глас и топлина струеше от очите й, нейното щастие искреше като вълшебен прах в ума му.

— Големият, лош воин ще я отхапе със зъбите си, ако не му помогнеш, — отговори той. После се наведе и пое зърното й в устата си, направо през плата, а тя се изви над леглото, стенейки.

Със свободната си ръка, той помилва другата й гърда, обхвана я и я стисна. Потри палеца си в зърното й със същия ритъм, с който смучеше близнака му. Стенанията й станаха още по-неистови и тя го сграбчи за гърба, докато главата й се мяташе напред и назад върху възглавницата.

— Ох, моля те, моля те.

Той освободи зърното й от устата си, духна върху него и видя как тръпката разтърси тялото й.

— Моля те какво, Райли? Кажи го.

— Моля те. Имам нужда от теб. — Тя постави ръце на главата му и го дръпна нагоре към устните си. Но той не беше свършил още. Премести устата си върху другата й гърда и замести палеца си с нея. Втвърди се още повече, когато тялото й се изви към неговото и притисна сърцевината си към него, умолявайки го без думи. Той нежно захапа зърното й и тя въздъхна, изричайки със стон името му.

— Сега, проклет да си, сега. Имам нужда от теб вътре в себе си, сега — каза тя, дишайки тежко, докато водовъртеж от страст и остро, пробождащо желание се изливаше от нейните емоции към него.

— Да — с мъка отговори той. — Да. Ще те взема сега.

Райли се вгледа в мъжа, който я бе докарал почти до лудост от желание, и почти не го разпозна под маската на дива и първична нужда върху лицето му. Може би тя не беше единствената, която полудяваше тук.

Той се претърколи и наведе, за да събуе ботушите и чорапите си, след което стана и съблече панталоните си с едно яростно движение. Застана пред нея, горд и висок, и така прекрасно гол, че тя остана без дъх.

— Красив си — прошепна тя, като се протегна да докосне едрото му мускулесто бедро. Ерекцията му, толкова голяма, колкото всичко останало от него, се изпъна и потрепери леко от допира й толкова близо до нея. Тя искаше да я опита.

Той се засмя кратко.

— Аз съм воин. Белязан и очукан, определено не съм красив. Но ти… ти караш самите богове да ридаят от завист пред твоята красота.

Той се протегна за ръцете й и я издърпа да застане до него. Постави пръсти на кръста й, откопча джинсите й и внезапно тя се оказа също толкова гола, колкото него.

За миг Райли се засрами. Тогава той постави ръцете си върху нея и тя обезумя от желание.

— Докосни ме, Конлан. Целувай ме и ме докосвай навсякъде. Искам ръцете ти върху себе си.

Беше негов ред да изстене и той улови главата й с двете си ръце и се наведе да я целуне с такова притежание и плам, че сърцето й изглежда пропусна удар или два. Хвана се за раменете му и се опита да се задържи права на омекналите си крака.

Той спусна дланите си надолу по тялото й, леко докосвайки ръцете й, след това бедрата, помилва гърба й. Тя потрепери и се притисна към него, харесваше й да усеща твърдостта му срещу себе си. И я искаше вътре в себе си.

Сякаш можеше да я чуе, той прокара ръцете си по предната част на тялото й и обхвана гърдите й по пътя си. Тя изстена отново, искаше й се да спре да я измъчва.

Искаше той никога да не спира.

Искаше още.

Ръцете му продължиха пътя си, вече милваха корема й, а накрая очертаха пътечка през къдриците между краката й и леко докоснаха жарта й.

Той повдигна лице, за да я погледне със свиреп триумф в усмивката си.

— Влажна си за мен, Райли. Изливаш се за мен.

— Аз… о… — Преди да успее да формулира думите, за да му отговори, той проникна с два пръста в нея и тя изгуби способността да говори.

Райли се стегна около пръстите му и почти изплака от удоволствието.

— О, да, Конлан. Да, моля те, повече.

Конлан изпрати мислено молитва на благодарност към когото и да е от боговете, който би го чул. Тя беше толкова отзивчива към него, толкова гореща и влажна. Когато се стегна около пръстите му, си помисли, че може да изгуби целия си контрол и да свърши преди дори да е навлязъл в сладката влага на тялото й.

Никога преди не беше чувствал страст с такава пълна сила.

Повредена стока, млади принце. Омразният глас прошушна в него, спирайки го, карайки го да замръзне, но само за секунда.

Тогава Райли отвори очи и се взря право в душата му.

— Не. Не. Тя не е тук — тя никога няма да те нарани отново. Не я пускай да влезе, Конлан.

Тя го целуна, и преднамерено се стегна около пръстите му отново.

— Почувствай ме. Аз съм истинска. Тук съм. Не й позволявай да спечели.

Нещо избухна в сърцето му.

— Да, да, mi amara. Ти си тук, при мен. Моя си. Тя е по-нищожна и от нищо — каза с дрезгав глас, с пламенни думи като молитва.

Конлан отдръпна пръстите си и Райли изскимтя леко, но тогава той я вдигна на ръце и я положи на леглото. Тя премигна, все едно се връщаше отнякъде много далеч, и тръсна глава.

— Ние… Аз… предпазване. Аз съм здрава, но…

Той разбра веднага, след като нейните чувства бяха отворени за него.

— Не, ние сме имунизирани. Не мога да хвана дори настинка от теб, или ти от мен, красавице моя. И не можем да създадем деца без ритуала за плодовитост, благословен от Посейдон.

Тя кимна, като почувства истината на думите в емоциите му. Протегна ръце към него и се усмихна с толкова чувствено обещание, че коленете му омекнаха.

Когато се отпусна, за да покрие тялото й със своето, той отвори сърцето си за нея. Захвърли всички останали емоционални щитове, така че тя да може да почувства невероятния подарък, който му беше поднесла.

Издърпа коленете й нагоре от двете страни на бедрата си и напълно навлезе в нея с един тласък, викайки от удоволствие. Стенейки нейното име.

Положи чело върху нейното, дишайки трудно.

— Моя си, Райли. Кажи го. Ти си моя.

Тя улови лицето му в ръцете си и го придърпа към устата си.

— Твоя съм, Конлан.

Целуна го с цялата страст, която той можеше да почувства в душата й. Погледна към него, сините очи бяха топли и блестяха, и му се усмихна отново.

— И ти също си мой.

Тялото на Райли се изви напред, за да срещне неговото. Емоцията, която преля от Конлан в нея беше откровение. Благоговение… удивление. Простичка благодарност.

Никога не беше принадлежал на някого. Никога не го беше искал нещо само за себе си, откакто беше дете.

Признателността му се превърна в цунами от страст, примесена с топлина, и той сподели всичко това с нея, чрез тяхната връзка. Тя потрепери и нещо в него се счупи.

— Съжалявам, Райли, но не ми остана повече контрол — каза той, произнасяйки думите с усилие. — Ще те взема сега и ще бъде грубо и бързо. Обещавам да подходя с финес по-късно, но…

Тя постави пръст на устните му и се усмихна, женска сила струеше от очите й.

— По-малко приказки. Повече действие.

С вик на радост, той се отдръпна и се заби отново в нея, а тялото му подхвана ритъма, който беше по-стар дори от Атлантида. По-стар от самите богове.

Тя се извиваше към него в синхрон с всеки тласък и той я яздеше, милваше, впускаше се в нея отново и отново, докато не почувства как тялото й се стяга около него и напрежението започна да нараства и нараства в нея.

Райли никога не бе усещала нещо подобно преди. Горещото и гладко напрежение, наелектризираното електричество от тялото му, нахлуващо в нея, твърдите мускули играещи под пръстите й, блясъка в очите му, който й показваше, че той се наслаждава на всяка минута, точно толкова, колкото и тя.

Всичко това я докара до ръба. Всяко нервно окончание в тялото й запя. Удоволствието се издигна в експлодиращо кресчендо, докато тя не избухна, пропадайки в пространството, а пръстите й се заровиха в раменете му, за да се предпази от това да пропадне от края на света.