Аларик стисна устни, но продължи към кухнята.

— Защитих стаята им. Ако трябваше да почувствам нещо от тяхната… както и да е. Защитих стаята. Остави нещата така.

Вен премигна, когато Аларик забърза по коридора. Нещо определено не беше наред, и то освен очевидната вина, която измъчваше жреца заради загубата на Тризъбеца.

— Което ми напомня, че трябва да си размърдаме задниците — промърмори той, след което прекоси коридора и почука на вратата на Райли. — Ставай от леглото, сънливке.

Не чу отговор и се зачуди дали щитът не й пречеше да чуе почукването му. Предпазливо, той отвори вратата.

— Райли?

И беше награден с великолепната гледка на красивия гол гръб на Райли, която стоеше и се протягаше до леглото.

— О, човече, — каза той и се загледа в пода, в ботушите си, навсякъде другаде, но не в нея. Почувства как лицето му бавно пламва.

Не, че да види гола жена, го беше притеснявало преди, но, по дяволите, това беше Райли. Лейди Съншайн. Тя беше смела като воин и заслужаваше нещо по-добро, от това някакъв идиот да я завари така…

Освен това, ако се съдеше по миризмата на секс в стаята, Конлан щеше да се опита да му срита задника.

— Всичко е наред, Вен, вече можеш да погледнеш, — каза тя сухо. — Покрита съм. Благодаря, че почука.

Той й се ухили.

— Хей, не ме обвинявай. Почуках. Аларик е направил някаква магия на стаята, за да я защити, така че да не се налага да понасяме… ъъъ, имам предвид, ох, мамка му.

Лицето й стана червено, чак до шията и изкусителната част на гърдите й, която можеше да види над чаршафа, който беше сграбчила.

— О, боже. О, аз никога, ние никога… ооооооо.

Естествено това беше моментът, в който Конлан избра да излезе от банята, все още влажен от душа и облечен само с хавлия.

— Какво? Вен! Какво правиш тук?

Пристъпи между брат си и Райли, като му блокира гледката.

— Какво правиш тук, докато Райли не е облечена? — повтори той, със злокобна заплаха в гласа си.

— Успокой се, брат. Точно заради това съм тук.

Райли издаде интересен писукащ звук иззад Конлан.

— Какво?

Той повдигна торбата, така че тя да успее да я види над рамото на Конлан.

— Не можах да спя миналата нощ. Помислих, че може да ти е писнало да носиш едни и същи дрехи. Отбих се до жилището ти, за да видя дали някой неприятел се мотае там и ти донесох някакви дрехи за преобличане, няколко от момичешките ти работи, както и да е.

Конлан се усмихна и взе торбата от него.

— Виждам, че Райли има същия ефект върху теб, какъвто има и върху Денал, малкия.

Вен присви очи.

— Да, добре, не забравяй, че мога да ти сритам задника два пъти на ден и три пъти в петък, старче.

Райли скочи от леглото, увита в чаршафа, и изтича към тях.

— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! Отчаяно исках да се докопам до някакви чисти дрехи. Страхотен си!

Тя се пъхна между Конлан и Вен и застана на пръсти, за да целуне бързо Вен по бузата, после грабна чантата от ръката на Конлан.

— Много ти благодаря! Сега, ако двамата ме извините, ще отида да се преоблека, така че да измислим как да върнем Тризъбеца и да спасим света.

Вен и Конлан останаха на място, с отворени усти, когато тя забърза към банята, увита като мумия, влачеща края на чаршафа след себе си.

— Малък разговор в леглото? — попита Вен, като се ухили на смутения си брат. — Между другото, не видях никакви знаци за вампири, които да стоят на пост в къщата на Райли. Трябва да са преследвали нас.

— Благодаря, Вен. Не знам какво щях да правя, ако… — Той млъкна, присви очи и накрая тръсна глава. — Райли е най-удивителната жена — не, най-удивителният човек, — не, дори това не е. Тя е най-удивителната личност, която някога съм срещал. Тя приема, каквото и да й сервираш, и се хвърля да го завоюва.

Вен пъхна ръце в джобовете си, леко притеснение се промъкна в него.

— И така, тя е доста изумителна. И изглежда е успяла да превземе теб, братко. Каза ли й вече за определената за теб кралица?

Конлан стисна челюсти.

— Не. Не съм… Не. Но трябва да поговоря с Аларик, Вен. Нещата ще трябва да се променят.

Вен не каза нищо, не знаеше какво щеше да постигне с приказки. Нещата щяха да се променят, това беше дяволски сигурно. Той просто не беше убеден дали промяната ще е за добро.



Райли разрови торбата, развълнувана да види, че Вен знае достатъчно за жените, за да донесе цял комплект от тоалетните й принадлежности. Сега дрехите.

Извади шепа с коприна и кожа.

Той сигурно се шегуваше.

Това ли атлантските воини считаха за полезно снаряжение за емпат? Копринена камизолка и нейният един-единствен минижуп?

Тя завъртя очи. Полата беше единствената кожена дреха в гардероба й, така че изглеждащият като рокер мъж вероятно е помислил, че трябва да носи точно това. Поне беше пъхнал любимия й чифт ботуши и един син пуловер вътре, така че нямаше да замръзне до смърт.

Докато се облече, Конлан беше излязъл. Прекара около пет секунди да обмисля, как въобще не й се иска да се изправи лице в лице с воините, след като всички щяха да знаят какво бяха правили тя и Конлан цяла нощ, но мирисът на кафе надделя над срамежливостта и тя се запъти към кухнята с вирната брадичка.

Само за да намери стаята празна. Но пълната кана с кафе — прясно приготвено, ако се съдеше по миризмата му — я примами. За начало тя си избра мъфин от огромната, наполовина празна кутия на масата, и седна пред нея, като се приготви да се наслади на тиха закуска, преди да спаси света.

Ха. Социален работник напада Праймъс. Очаквайте подробен репортаж в късните новини.

— За отстранените ми телесни части, най-вероятно — промърмори.

Някой прочисти гърло зад нея и тя почти изтърва чашата си с кафе.

— Извинете, лейди Райли?

Тя се обърна и откри Денал да стои на вратата към коридора.

— Нищо. Просто мърморя на себе си, което никога не е добър знак. Влизай. Искаш ли малко кафе?

Той й се поклони и странно, но това не я смути. Вероятно започваше да свиква. Страхотно.

Прибави надменност към списъка с неща, за които трябваше да се притеснява.

— Не, благодаря ви, но ще се възползвам от тези боровинкови мъфини, ако позволите?

Тя се засмя.

— Денал, наистина, трябва да поработим над езика ти. Вкарай го в този век. И да, разбира се, възползвай се. Дръпни си стол.

Той се поклони отново и седна срещу нея на масата, с гръб към стената. Взе си мъфин и впи зъби в него, израз на блаженство се разнесе по лицето му.

Тя се ухили; не можа да се въздържи. Така изглеждаше като деветгодишно хлапе. Което я накара да се зачуди.

— Денал, на колко точно години си? Вие, момчета, продължавате да подхвърляте думи като „векове“, когато говорите за разни неща, но имах прекалено много на главата си, което да проумея, за да се замисля за това.

Той преглътна и избърса устата си със салфетка, после я погледна сериозно.

— Скоро ще празнувам годишнина от моето раждане, лейди Райли. Вие празнувате ли такива неща?

— Да, с торта и сладолед, и балони. И, моля те, само Райли, ясно? И така, колко свещи ще има на твоята торта?

Той изглеждаше озадачен.

— Свещи?

— Една свещ за година. Така че на следващата ми торта ще има двадесет и осем свещи, което е твърде близо до тридесет за моя вкус, — отговори тя и потръпна при мисълта. — А ти?

Той й се ухили.

— Боя се, че моята торта ще прерасне в голям пожар, лейди… Райли. Моите свещи ще наброяват две и двадесет.

Тя се засмя.

— Точно така, малкия. Двадесет и две едва ли стигат за голям пожар. Не можеш дори да изпечеш ружа с двадесет и две свещи.

Денал дояде мъфина си и избра друг, след което поклати глава.

— Двеста и двадесет. Може би достатъчно, за да изпечем пиле или две.

Тя премигна.

— Оу. Добре. Изглеждаш страхотно на твоята възраст, — отговори едва — едва тя.

На двеста и двадесет години? И той беше младежа? Но…

— Денал, колко възрастен е Конлан?

Той изглеждаше изненадан.

— Той не е споделил това с вас? Но аз си мислех, че той и вие… Ъм, по-добре…

Беше неин ред да се усмихне, въпреки че почувства как бузите й порозовяват.

— Всичко е наред, Денал. Ние все още… настройваме нещата между нас.

Той погледна надолу към масата, която внезапно трябва да беше станала очарователна, след като не вдигна поглед, за да срещне нейния.

— Предлагам ви извиненията си. Не исках да ви причиня безпокойство.

— Повярвай ми, това е нищо. Трябваше да си наоколо за някои от нещата, които сестра ми правеше, за да ме засрами, когато бяхме деца.

Най-накрая той вдигна поглед, немирство блещукаше в очите му.

— Аз бях най-малкият от осем и имам седем по-големи сестри. Мога много добре да си представя как трябва да са били нещата между вас. Моите сестри имаха навика да ме обличат като кукла и да ме карат да присъствам на безкрайни чаени партита.

— О, определено ще използвам това срещу теб, хлапе, — добре модулираният тътен на гласа на Бастиян прекоси стаята. — Вероятно можем да ти организираме чаено парти през следващата ти мисия?

Денал скочи на крака и по пода се посипаха трохи.

— Ако някога кажеш на някого за тази история, аз… аз…

Бастиян се засмя.

— Може би ще поискаш да спреш сега, докато не пораснеш още малко, детенце. Освен това съм изморен от патрулирането цяла нощ. Няма да бъде честна битка, нали?

Райли се пребори да не се засмее на идеята Денал да се изправи срещу Бастиян. По-възрастният воин се извисяваше над него с близо фут и беше толкова широк, колкото малък хълм.

Но разговорът я върна обратно към нейната по-ранна точка.

— Добро утро, Бастиян. И така, ако Денал е хлапак, на колко години си ти?

— Добро утро, милейди. Аз съм на близо четиристотин години, слава на Посейдон. — Бастиян се насочи към кафето и изля остатъка от каната в огромна чаша, която изглеждаше като кукленска купичка в ръката му.

— А Конлан? — попита тя, без да е сигурна, че иска да знае отговора.

Бастиян наклони глава и й се усмихна озадачено.

— Принц Конлан е само на няколко седмици от възрастта, на която ще се възкачи на трона, разбира се. Той ще отпразнува петстотин години на този ден, когато срещне своята съпруга и стане крал на цяла Атлантида.

Райли изтърва чашата си с кафе и се взря в него невиждащо, докато течността се разливаше на поточета по масата.

— Когато срещне кого?

Глава 25

Райли бутна стола си назад от масата и се втурна надолу по коридора в търсене на един лъжлив, измамен атлантски принц, който съвсем скоро щеше да бъде кастриран.

Откри го в трапезарията с Аларик, и двамата бяха наведени над голяма карта разстлана върху масата. Предателското й тяло леко потръпна при вида му, тъмната му коса бе прибрана назад с кожена връзка, откривайки лицето му, а мускулестите му крака бяха достатъчно разкрачени, че тя можеше да си се представи между тях, лежаща по гръб върху масата… превърнала се в човешката хубавица за развлечение на седмицата, докато годеницата му го чака у дома в Атлантида.

— Ти си мъртвец — започна тя, а след това се поколеба, когато Аларик вдигна глава и я прикова със страшния си горящ зелен поглед.