— Тя е жива — каза Конлан и чак тогава вниманието на Денал се насочи към принца му.

— Аларик каза, че е добре и спи същия дълбок сън, в който бяхте и вие двамата.

— Слава на Боговете — каза Бренан, с тих и благоговеен глас и също се приближи. — Слава на Посейдон, той наистина е бил в стаята с нас, нали?

Конлан светкавично сграбчи ръката на Бренан в стоманена хватка.

— Кажи ми. Какво се случи? Имаше ли битка? Защо Райли не е била защитена?

Бренан коленичи пред него с наведена глава.

— Ние се провалихме, принце мой. Не успяхме да я защитим.

Денал също коленичи и протегна ръка, за да докосне косата на Райли. Конлан му позволи този жест, някак знаейки, че воинът се нуждае да докаже на самия себе си, че тя е жива. Тогава Денал отпусна лице на ръба на леглото и започна да ридае. Силните стонове разтърсиха цялото му тяло. Той произнасяше името на Райли в риданията си заедно с още неразбрани думи, изпълнени с болка.

Конлан освободи Бренан от хватката си и сложи ръка на рамото на Денал.

— Кажи ми, Денал. Вземи се в ръце и ми разкажи.

Той вдигна поглед и видя, че Аларик се е присъединил към Вен на прага на вратата. Останалите се бяха скупчили в коридора зад тях.

— Влезте, всички. Седнете някъде. Всички трябва да чуем това.

Движенията на Аларик бяха като на изтощен старец, когато влезе и зае единствения останал стол в стаята. Вен и останалите прекосиха прага един по един и седнаха на пода или се подпряха на стените.

Раменете на Денал спряха да се тресат и той си пое дълбоко дъх.

— Бренан трябва да го каже. — Липсата на емоции би била благословия отвъд всякакви граници в този момент. Аз не мога… — Гласът му трепна, той спря и поклати глава.

Бренан се изправи пред тях.

— Само да можех да усетя болката, която би трябвало да изгаря душата ми. Лейди Райли не заслужава по-малко.

Много бавно, приписвайки всичката вина на себе си, Бренан им преразказа събитията от миналата нощ, а погледът му се връщаше отново и отново върху Райли, докато говореше.

Денал го прекъсна на няколко пъти, опитвайки се да поеме вината.

Бренан поклати глава към по-младия воин и завърши.

— Тогава извадих меча от тялото на Денал, но отровата от вампирското ухапване ме порази. Аз умирах, милорд.

Конлан го слушаше тихо и се тресеше от ярост. Когато Бренан направи пауза. Конлан се наведе напред.

— Ние действахме като пазители и се намесвахме само когато вампирите нападаха хора в миналото. Но те доведоха битката на прага ни. Те нараниха Райли и сега ще умрат.

Той огледа хората си и Аларик, всички те кимнаха, а мрачните им лица отразяваха собствената му решителност.

— Те всички ще умрат — повтори той.

Аларик се обади с тих глас.

— Но трябва да разберем какво се е случило след това. Райли трябва да се събуди и да ни каже своята част от историята. Очевидно Денал е жив и Бренан не е вече заразен от вампирската отрова. Има и… други въпроси.

Никой друг, освен Конлан не беше виждал знака, обгорен върху гърба на Райли. Той кимна, оценявайки дискретността на жреца.

Денал вдигна глава и погледна жреца, очите му бяха зачервени от сълзите, които още се стичаха от тях.

— Аз знам какво се случи след това. Някак видях всичко. Бях на красиво място, изпълнено със сладкия аромат на океана. Не усещах никаква болка, нито дори раната от меч, която сложи край на живота ми. Но докато си починах и приветствах спокойствието, видях Райли на пода на онази стая да държи тялото ми.

— Аз също видях и чух всичко, което се случи. Лейди Райли сключи сделка със самия Бог на морето. Тя му предложи собствения си живот в замяна на нашите.

Гласът, който долетя от леглото, бе толкова слаб и дрезгав, че Конлан си помисли, че си въобразява.

— Той ми каза, че никой не се пазари с Бог — прошепна Райли. — Тогава защо съм все още жива?

Конлан скочи от стола и бутна Денал настрани едновременно. Райли погледна нагоре към него, а очите й бяха огромни на фона на бледото лице.

— Райли! Ти се събуди.

Той докосна косата й, лицето й и се наведе да целуне нежно устните й. Слава на боговете.

Слава на боговете.

Тя му се усмихна, сълзи проблеснаха в очите й.

— Предполагам, че по-невероятен е фактът, че съм жива. Особено след онова подмятане за Посейдон, че се забавлява с някоя нереида. Чувала съм, че боговете са бесили хора за много по-малко.

Тя се размърда в леглото и направи гримаса.

— Макар че рамото наистина ме боли. Не съм сигурна какво се е случило с него.

Конлан почувства как сълзите се спускат по бузите му, но не му пукаше.

— Всичко е наред. Аз ще се погрижа за него. Ти си жива и това е всичко, което е от значение. Ако си беше отишла от мен…

Той чу някой да прочиства гърло зад него. Аларик сложи ръка на рамото му.

— Може би трябва да оставим Райли да почива сега. Има много неща, които трябва да обсъдим.

Конлан се отърси от ръката на Аларик.

— Да, вие всички трябва да излезете. Аз ще остана тук, докато тя си почива.

Денал се изправи, в изражението му се четяха едновременно щастие и срам.

— Няма думи, с които да опиша радостта си от това, че сте жива, милейди. Ще прекарам остатъка от живота си, отплащайки ви се за саможертвата.

Той й се поклони и сълзи затрепкаха по миглите на Райли. Бренан също се поклони, след това коленичи до леглото.

— Вашата саможертва за някой толкова безполезен, като мен, е отвъд всичко, което мога да разбера. Ако някога имате нужда от мен, за каквото и да е, само ми се обадете.

Тя им се усмихна и се надигна леко нагоре върху възглавницата.

— Вие рискувахте живота си заради мен. Да направя същото за вас не бе никаква саможертва. Радвам се, че сте живи!

Тя протегна ръце към Денал, който хвърли бърз поглед към Конлан. Той му кимна с глава и младия воин се наведе, за да може Райли да го прегърне. Когато мъжът се отдръпна, тя направи същото и с Бренан.

Ако Конлан бе имал някаква надежда да защити и най-тъмните закътани кътчета на душата си от любовта си към нея, този момент разби всичките му илюзии. Да гледа как тя протяга ръце към воините му и знаейки за жертвата, която беше направила за тях, беше чест за него — за всички тях, по-ценно и от най-ценния дар.

Той нежно взе ръцете й в своите, наведе глава и произнесе думите, които се откъснаха от дълбините на душата му на древен атлантски.

— Предлагам своя меч, сърце и живот, за да защитя твоя. От този момент, докато и последната капка на океана се изпари от земята. Ти си моята душа.

Тя се усмихна, без да разбира нито една негова дума, и очите й се затвориха.

Той дори не чу кога другите напуснаха стаята.

Глава 31

Смъртта дойде за Райли, сбръчкваше кожата и изгаряше с киселина плътта й, отново и отново в съня й, докато накрая тя изпищя и се събуди. Но писъкът също беше част от съня. Единственият звук, който се изтръгна от гърлото й, бе пресипнало пъшкане. Дори този слаб стон беше достатъчен да събуди мъжа, който лежеше до нея на леглото. Тя забеляза, че това беше различно легло от онова, в което беше спала миналата нощ. Различна стая.

Конлан я прегърна още по-силно с ръката, която закрилнически беше увил около кръста й.

— Райли? Будна ли си? Добре ли си?

Тя го погледна в очите, виждайки познатите синьо-зелени пламъци да горят в зениците му. Знакът за неговата страст към нея. Неговата любов.

— Те наистина ли са добре? Не съм сънувала и това?

Той кимна.

— Ти ги спаси и двамата. Твоята жертва… — гласът му секна.

Тя вдигна ръка, за да приглади назад косата от лицето му.

— Ш-ш-т — успокоително прошепна. — Всичко е наред. Аз съм тук.

Цялото му тяло потръпна.

— Ако те бях изгубил… никога повече не рискувай живота си по този начин.

Райли се усмихна. Чувстваше се по-слаба, от когато и да било. И едновременно с това по-силна.

— Ето, отново ми нареждаш какво да правя. Трябва сериозно да поработим над този кралски навик, който имаш.

Устните на Конлан се извиха.

— Свиквай с това. Ще ти заповядвам в продължение на много дълго време.

Той се наведе и нежно целуна челото, нослето и накрая устните й.

— Никога няма да те пусна да си отидеш от мен. Разбираш това, нали? — Притегли я по-близо до себе си в страстна прегръдка. — Никога.

Тя отвори щитовете на съзнанието си и усети пълната сила на страстта му, а собственото й тяло потръпна в отговор.

— Конлан? Искам да те почувствам. Искам да почувствам твоята топлина.

— Ще те държа в прегръдките си цялата нощ, mi amara. Ще те държа в тях завинаги — прошепна той в косата й, докато нежно галеше ръцете й.

— Не — тя го бутна и се изправи. Опитваше се да се освободи от камъка, който сякаш притискаше дробовете й. — Имам нужда да се почувствам жива. Трябва да ти кажа… да ти покажа…

Тя се претърколи така, че да покрие половината от тялото му и обхвана с ръце лицето му.

— Нуждая се — прошепна.

И го целуна така, сякаш умираше от жажда, а по неговите устни бяха останали последните капки вода.

Конлан изстена срещу нея. Беше се опитал с всички сили да бъде нежен. Да я успокои и да я накара да се почувства в безопасност, сигурен че тя иска това, вместо да се нахвърли отгоре й в желанието си. Но тя го целуваше така, сякаш искаше да го погълне. Страстта в докосванията й отприщи желанието, което се бе опитал да пребори. Кошмарът, който бе преживял, когато намери отпуснатото й тяло да лежи на пода.

Облекчението, че е жива.

— Райли, акнаша моя, обичам те. Нуждая се от теб. Имам нужда да бъда в теб, точно в този момент, точно сега, веднага — изстена той срещу устните й.

Тя се усмихна, отвори съзнанието и сърцето си, позволявайки му да почувства нейната собствена страст и нужда. Без да се замисля и въпреки здравия си разум, той разкъса дрехите си, в отчаяна нужда да почувства докосването на кожата й срещу своята.

Райли трепереше от желанието си към него. Нуждаеше се от него. Копнееше да го почувства вътре в себе си, за да се убеди, че е жива. Огромното му тяло се разтресе, когато се отдръпна от нея и доразкъса останалата част от дрехите си, докато не остана напълно гол като нея. Той отметна завивката от нея и я замени с тялото си. Разтвори краката й и потопи пръсти в нея, за да почувства, да я опита, да разбере, че тя е готова за него.

Конлан издаде нисък гърлен звук и се намести върху нея. Тя почувства големината на неговата плът да се напряга срещу нея и се изви, за да го улесни. Беше толкова възбуден, че с усилие навлезе в нея и я разпъна до степен, в която Райли почувства лека болка, докато цялата дължина и плътност на ерекцията му се настаняваше удобно в нея.

Тя извика в желанието, в глада си и започна да го целува и хапе, като че ли искаше да го погълне. Той се отдръпна леко от нея, което я накара да изхленчи и се зарови в нея дотолкова, доколкото можеше.

Тя изкрещя. Викаше и дращеше, забивайки нокти в раменете и гърба му. Умоляваше го за още и още, по-силно и по-силно. Потвърждавайки, че е жива, че той е жив и че е там с нея. Поне засега.

Върху лицето му разпозна свирепия хищник, който бе освободила и ликуваше в чертите му.

— Ти си моя, Райли. Моята акнаша, моят възлюбен емпат. Сега ще те взема, ще се вмъкна в душата ти — изръмжа той, стиснал челюст с последните остатъци от самоконтрол, които изглежда му бяха останали. Тя можеше да усети изгарящото желание да я притежава, което го разтърси до дъното на душата му.