Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

— Добре дошли всички — Джаки Дейвис приветства тийнейджърската група в „Брейкауей“ в петък вечер. — Толкова се радвам да посрещнем отново в групата нашата стара приятелка Джорджина Спарк — тя потупа с молив по бележника си. — Освен това днес очакваме нов приятел. Но докато чакаме да дойде, бих искала да поздравя двама души от групата за техния кураж и за примера, който дават за изграждане на живот. — Тя се усмихна окуражително на Нейт. — Нейт, сега, когато Джорджина е тук, искаш ли да ни разкажеш какво се случи миналия петък?

Нейт бутна назад стола си и после го върна на мястото му. Джорджи седеше срещу него в кръга с кръстосани крака, облечена в оранжеви сатенени къси панталони и с оранжеви кожени сандали, което беше малко странен избор за средата на февруари — не че излизаше много напоследък. Пищната й тъмна коса контрастираше с бялото й лице на Снежанка, когато го погледна и се усмихна срамежливо с тъмночервените си устни.

Нейт потърка ръцете си в маслиненозелените си кантове на „Ралф Лорън“. Господи, как искаше да я целуне. Останалите членове на групата очакваха с нетърпение. Знаеха, че е станало нещо сериозно, но още не бяха чули цялата история.

— Е, разказвай, Нейт — подтикна го Джаки.

— В петък вечер бях на гости на Джорджи и си прекарвахме добре, хм, опознавахме се — започна да обяснява. — След това установих, че Джорджи се забавлява по свой начин с лекарствата в аптечната. Когато грохна и заспа, започнах да се притеснявам и се обадих на Джаки.

— Беше зов за помощ — произнесе Джорджи с фалшив ентусиазъм.

Нейт се захили. Все още беше скапана, но толкова дяволски неустоима. Радваше се, че трябваше да ходи на рехабилитация цели шест месеца, защото искаше да й помогне така, както и тя му беше помогнала.

— Закарахме я в клиниката точно навреме. Ще живее тук известно време и засега се справя доста добре, нали, Джорджи? — попита Джаки.

Джорджи кимна и се сви, усмихвайки се плахо.

— Вечерята снощи беше невероятна.

— Нека всички се хванем за ръце и ги поздравим за куража им! — извика Джаки.

Всички участници в групата се изправиха и аплодираха, включително Джорджи и Нейт.

— Здравей — Джорджи подаде червените си устни на Нейт и той я целуна.

— Здравей — отговори Нейт.

— Оттук, госпожице.

Блеър смръщи току-що оскубаните си вежди и сви устните си с розово червило, докато следваше една от облечените в бели престилки служителки на „Брейкауей“ към стаята, където сесията на тийнейджърската група вече беше започнала. Носеше новата си скъпа рокля в черно и червено на Даян фон Фюрстенберг в съчетание с любимите й високи черни кожени ботуши, заредена с положителна енергия от идеята да се разкрие пред възхитената публика, включително пред Нейт.

— Добре дошла, Блеър Уолдорф. — Една старомодно облечена жена с грозно кафяво червило я приветства, когато служителката отвори вратата. Приближи се и покани Блеър в залата.

— Аз съм Джаки Дейвис, консултантката на тийнейджърската група. Моля те, заповядай и седни.

Блеър хвърли изучаващ поглед на групата. Там беше Нейт, нейният Нейт, изглеждащ великолепно както винаги, в маслиненозелените си панталони, които отиваха на прекрасните му зелени очи. За нейна изненада, единственото свободно място беше до тази личност Джаки, която Блеър вече беше квалифицирала като абсолютна глупачка.

— Вече може всички да седнете — нареди им Джаки и седна на мястото си. — Сега, това, което правим, когато нов член се присъедини към нас, е да се изредим в кръг, да кажем кои сме и да назовем по име проблема, който ни е довел дотук. Трябва да бъдете възможно най-кратки и точни. Не забравяйте, че като наричате слабостите си с конкретните им имена, ще можете по-лесно да ги контролирате. Не се тревожи Блеър — Джаки я потупа успокоително по рамото. — Няма да те карам да бъдеш първа. Били, ще започнеш ли ти?

Здраво мускулесто момче с бяла риза „Дартмът“ потри ръце нервно.

— Аз съм Били Уайт. Пристрастен съм към вдигането на тежести и взимам амфетамини — съобщи той. — Имам спортна булимия.

Следващият беше Нейт. Не можеше да повярва, че Блеър се е записала в „Брейкауей“, но я познаваше достатъчно дълго, за да не се учуди.

— Аз съм Нейт и пушех марихуана всеки ден. Трябва да призная, че напоследък нямам желание. — Чувстваше се странно да признае това пред Блеър — момичето от близкото минало, когато винаги беше напушен.

Блеър повдигна вежди приятно изненадана. Нейт наистина ли се оправяше? Заради нея ли го правеше?

— Аз съм Хана Кото — каза момичето, което седеше до Нейт. — Взимам Е всеки ден, откакто умря кучето ми миналото лято. — Тя погледна Джаки. — Съжалявам, екстази — уточни тя.

— Аз съм Камбъл и съм алкохолик — каза едно русо момче, което не изглеждаше на повече от десет. — Пресуших винените изби на наште в Дариен и Кейп Код.

— Аз съм Джорджи и взимам всичко — каза едно поразително хубаво момиче с дълга копринена кестенява коса, огромни кафяви очи и тъмночервени устни. Носеше оранжеви сатенени къси панталони „Миу Миу“ и прекрасни оранжеви кожени сандали „Джими Чу“, забеляза завистливо Блеър. — Напоследък пиех хапчета и ме беше страх, че може да заспя и да не се събудя отново. Но сега, когато знам, че имам рицар в блестящи доспехи… — тя премигна с гъстите си кафяви мигли по посока на Нейт. Кожата на Блеър настръхна.

— Благодаря ти, Джорджи — Джаки я прекъсна, преди Джорджи да каже нещо, което може да наруши контрола й върху групата. — Следващият?

— Аз съм Джодия и също съм алкохоличка — каза бузестото момиче, което седеше до Блеър. — Един път дори се напих с парфюм.

— Аз също — прекъсна я Блеър в стремежа си да засенчи изпълнението на Джорджи. Тя кръстоса и разкръстоса крака, показвайки на залата черния си мрежест чорапогащник. — Аз съм Блеър и… — тя се поколеба. Откъде да започне? Въздъхна дълбоко и драматично.

— Родителите ми се разведоха миналата година. Оказа се, че баща ми е обратен и сваля личния асистент на майка ми, който беше само на двадесет и една. Те все още са заедно и сега живеят в замък с лозя във Франция. Майка ми наскоро се омъжи за този дебел и пълен нещастник, предприемач на недвижими имоти и сега ще имат бебе, въпреки че тя е на сто години. Току-що разбраха, че е момиче. Трябваше да кандидатствам рано в „Йейл“, но интервюто ми беше пълен провал. Стар приятел на баща ми каза, че като бивш възпитаник на „Йейл“ ще ми направи специално интервю. Беше наистина привлекателен, никога не бях излизала с по-възрастни мъже преди това, и се влюбих в него — тя погледна извинително Нейт. Щеше да й прости любовчийството, както и тя му прощаваше изневярата.

Джаки я слушаше захласната. Беше свикнала с децата в тийнейджърската група, които даваха малко повече детайли от необходимото, но никога досега не беше попадала на някого, на когото му харесва толкова много да говори за себе си.

— Една от причините да подстрижа толкова късо косата си беше желанието ми да бъда грозна, въпреки че в този момент не го осъзнавах. Надявах се, че късата коса ще ми отива. Мисля, че по този начин давах израз на вътрешната си грозота. Миналата седмица останах вкъщи и не ходих на училище. Не че бях болна, просто не можех…

— Извинявай, че те прекъсвам, но ако можеш просто да назовеш проблема си… — намеси се Джаки, когато осъзна, че Блеър нямаше да свърши скоро.

Блеър се намръщи и не спираше да си играе с пръстена. Май трябваше да има някакъв специфичен проблем, иначе щяха да я изхвърлят.

— Понякога, когато съм разстроена — което, като се има предвид какъв е животът ми, става почти винаги — прекалявам с яденето или ям нещо, което не трябва, и после ми става лошо. Ето, това звучеше убедително.

Джаки кимна.

— Можеш ли да назовеш проблема си, Блеър? Има си име, знаеш ли?

Блеър я гледаше втренчено.

— Повръщане, предизвикано от стрес? — отговори остро. Тя знаеше, че Джаки искаше да каже булимия, но това беше толкова гадна дума, че отказваше да я назове, особено пред Нейт. Булимията беше за неудачниците.

Всички в залата се кискаха. След излиянията на Блеър Джаки нямаше търпение да върне групата в нормалното й състояние.

— Добре, мисля, че може и така да се нарече — каза тя и отбеляза нещо в бележника си.

Вдигна поглед и изглади къдравата си кестенява коса.

— Сега е мой ред. Аз съм Джаки Дейвис и работата ми е да ви помогна да се освободите! — тя вдигна юмрук във въздуха и извика леко, все едно че беше на баскетболна игра и отборът й тъкмо отбеляза точка. Изчака членовете на групата също да вдигнат юмруци и да извикат с нея, но те просто я гледаха с празен поглед.

— Добре. Сега искам да образувате двойки. Ще направим малко упражнение, което ще нарека „Върви по дяволите, демоне!“ Единият от двойката ще бъде проблемът — това, от което искате да се освободите. Искам другият от двойката да застане срещу вас и да прати този демон по дяволите. Кажете му каквото искате, но го направете с чувство. Направете го истински. Е, хайде, групирайте се по двойки. Седем души сме, тъй че някой трябва да се групира с мен.

Хана вдигна ръка.

— Чакай. Ще говорим с техния или с нашия собствен демон?

— С вашия демон — изясни Джаки. — Това ще ви помогне да го прогоните!

Блеър очакваше Нейт да отиде при нея, но преди изобщо да има тази възможност бледата кучка с напълно неподходящите оранжеви сатенени къси панталони го погледна в очите и го хвана за ръката.

— Ще бъдеш ли мой партньор?

Блеър я чу да хленчи. Всички вече се бяха групирали, така че Блеър остана с Джаки.

— Добре, Блеър! — кресна й Джаки. Кафявата й спирала беше прекалено гъста и очите й бяха грозно кафяви. — Нека кажем на този демон къде да ходи!

Изведнъж Блеър се зачуди дали рехабилитацията беше правилното място за нея.

— Трябва да ида до тоалетната — измъкна се тя. С повече късмет, упражнението може да е свършило, докато се върне, и може да успее да се намести до Нейт, преди всички отново да седнат.

Джаки я погледна недоверчиво.

— Добре, но побързай. И не забравяй, че тоалетните са под наблюдение.

Блеър погледна нагоре, докато отваряше вратата и прекоси коридора към тоалетните. Изми ръцете си и си сложи червило, разтвори роклята си и показа в огледалото голите си гърди само за да разтърси наблюдателите. След това премина отново в коридора и надникна през вратата, проверявайки дали са свършили упражнението.

Нейт и тази повлекана Джорджи е късите си панталони „Миу Миу“ стояха близо до вратата. Ръцете й бяха на раменете на Нейт и лицата им само на няколко инча разстояние.

— Чудех се как да ти благодаря за розите. — На Блеър й се стори, че Късите Панталони промълвиха това. — Ще ти подаря обиколка с пони.

Не говореше на демона си, осъзна Блеър. Говореше на Нейт.

Блеър очакваше Нейт да изрази ужаса и отвращението си от думите на Късите Панталони, но всичко, което той направи, беше да се ухили насреща й с изплезен език, все едно че нямаше търпение да чуе още.

— Ще те покрия с…

Блеър не искаше да чуе цялото изречение. Беше пределно ясно защо Нейт харесваше толкова много рехабилитацията и защо изведнъж искаше толкова много да се оправи. Тя се подпря на вратата от външната й страна и извади от джоба си телефона да се обади на майка си. Една кола трябваше да я вземе след два часа и да я закара в града, но нямаше никакво намерение да чака толкова. Рехабилитационната клиника нямаше нищо общо с курорт. Беше просто една класна стая, пълна с жалки неудачници, които се нуждаеха от нов живот.