— Не съм великодушна, а справедлива. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата. — Надявам се, че можем да ти идваме на гости. Обикнахме острова.

Дейвин засия.

— Винаги ще бъдете добре дошли в дома ми.

Катрин прегърна Ейми за довиждане и тръгна след мълчаливия Майкъл към помещението, което бяха споделяли. Едва влезли в стаята, те се разделиха. Майкъл отиде до прозореца, а Катрин седна пред огледалото. Майчице, колко зле изглеждаше с тъмните кръгове под очите и разбърканата, пълна с пясък коса.

Тя разплете дългата си плитка и започна да разресва слепените къдрици. Когато мълчанието стана непоносимо, заговори нервно:

— Това са единствените ти дрехи, нали? Не би ли могъл да вземеш назаем от брат си?

— Вероятно така ще направя. — Майкъл отвори прозореца и вдъхна дълбоко влажния, ухаещ на земя въздух. — Трябва да изпратя вест на Люсиен, за да не се тревожи за мен. Иначе ще хукне насам и ще накъса Скоул на парченца.

Катрин се усмихна и погледна брачния си пръстен. Златна халка с печат, на който беше изобразен гербът на Кениън. Печатът на херцога, одобрението за брака им.

— През последните дни се случиха толкова много неща — заговори с треперещ глас тя. — Трудно е да повярваме, че сме наистина мъж и жена.

Изведнъж дишането на Майкъл се превърна в пресекливо свирене и Катрин се сепна. Той се приведе, вкопчи се с едната си ръка в рамката на леглото, а с другата притисна гърдите си.

— Господи, Майкъл! — извика тя. — Какво ти стана?

— Лек пристъп на астма — изпъшка той. — Трябва ми само… свеж въздух. — Той се обърна отново към прозореца.

Катрин наля чаша вода от каната и му я занесе.

— Ще пийнеш ли?

Майкъл изпразни чашата на две глътки. После се облегна изтощено на стената. Лицето му беше сиво, пулсът на шията му биеше като чук.

— Добре съм, наистина. Втори пристъп за една седмица. Това ще ме разкъса.

Катрин застана пред него и попила лицето му.

— Кога беше първият?

— Когато Стивън ме намери в Грийт Ашбъртън. — Лицето му се опъна. — Едва не се задуших. Също като след смъртта на мама.

Катрин осъзна, че пристъпът бе предизвикан от забележката й, че са станали съпрузи, и изпита дива болка.

— Дали пристъпът беше резултат от общо изтощение и стрес, или причината е, че не желаеш да си женен за мен?

Майкъл я погледна с безкрайна умора. В момента не беше в състояние да скрие от нея каквото и да било.

— Това беше най-силното ми желание.

Сърцето й заби като обезумяло.

— Искал си да се ожениш за мен? Не си го направил от чувство за дълг?

— В този случай дългът и желанието вървят ръка за ръка.

В отчаян опит да го разбере Катрин продължи да пита:

— Защо тогава изглеждаш като осъден на смърт?

Майкъл направи опит да се усмихне.

— Може да съм добър в битките, но нямам опит в щастието.

Катрин разбра, че това беше истината. Макар че беше способен да обича и заслужаваше да бъде обичан, Майкъл никога не беше имал възможност да го изрази. Ако тя съумееше да остане близо до него, да излекува наранените му чувства, той щеше да й принадлежи завинаги.

Молейки се да намери правилните думи, тя заговори:

— Когато умирах от страх, един мъдър мъж ми каза, че страховете ми не са създадени за един час и не могат да бъдат излекувани толкова бързо. Това важи и за разбито сърце.

Тя се приведе и го целуна с безкрайна нежност.

— Ти беше умен и мил и ме излекува от страха. Нека и аз да направя същото за теб, Майкъл. Сърцето не се разбива за един ден и не може да бъде излекувано за един ден. Но аз те обичам и ти обещавам, че след време това ще ти хареса.

Майкъл изохка дрезгаво и я притисна в прегръдката си с такава сила, че ребрата й изпукаха.

— Никога не съм бил достатъчно добър, колкото и да се стараех — призна с мъка той. — Не е лесно да повярвам, че сега ще бъде друго. Пожертвах честта и сърцето си заради фалшива любов. Наистина ли ще получа втори шанс след престъпната си глупост?

Катрин го погледна право в очите.

— Приятелят, когото си измамил, ти е дал втори шанс — изрече тихо тя. — Херцогът ти даде втори шанс в семейството. Защо да не получиш втори шанс и в любовта? Ако някой го е заслужил, това си именно ти. Не познавам друг мъж с толкова силен характер и с такова нежно сърце като теб. Влюбих се в теб още в Брюксел, макар че отказвах да го призная.

Майкъл я прегърна мълчаливо. В душата му бушуваше такава буря от чувства, че не можеше да определи болка ли му причиняват или радост.

— Когато те видях за първи път в Брюксел, имах чувството, че полудявам — призна тихо той. — Още от самото начало ти изпълваше мислите и чувствата ми, макар да се мразех, че съм обсебен от една омъжена жена. Тайно се наслаждавах на знанието, че във вените ми тече твоята кръв — и копнеех за теб. Така имах чувството, че си наблизо.

— Винаги съм била с теб — отговори тя. — Ако не физически, поне духовно.

Майкъл затвори очи. Катрин беше до него и му предлагаше любовта си. Единствената пречка беше неспособността му да я приеме.

— Хайде да си легнем, мила — помоли тихо той. — Щом се наспя, вероятно ще стана по-разумен.

Той се изправи и погледна през прозореца. Вече не валеше и над морето се издигаше дъга, неземно красива като Катрин. Майкъл се взря в дъгата и в един миг противоречивите елементи на мислите му се подредиха в стройна редица. Щом имаше приятели като Никълъс и Люсиен, значи можеше да има и любима жена като Катрин. Дълбоко в сърцето му се зароди усещане за мир и покой, по-сладостно от всичко, което беше изпитвал досега.

— Винаги когато поглеждах в калейдоскопа, виждах разтрошени дъги и рухнали мечти — сподели тихо той. — Това ми помагаше да създам малко ред в хаоса. Сега вече това не ми е нужно. Погледни навън.

Тя проследи погледа му и извика възхитено. Дъгата беше станала още по-ярка и красива. Обещанието на небето за земята.

— Ти внесе ред в живота ми, Катрин. Ред и любов.

— Ние с теб се обичаме, Майкъл. Това е толкова просто — и прекрасно. — Тя се надигна на пръсти и го целуна. Това не беше страст или отчаяние, а покой и нежно съединение, рядко чувство за последните дни.

Майкъл се почувства безкрайно изтощен.

— Хайде да си легнем, мила — повтори той. — Ще спя най-малко един ден.

Усмивката й стана дяволита.

— Най-после ще спим заедно съвсем легално.

— Жалко, че съм твърде уморен, за да осъществя съпружеските си права.

— По-късно ще имаме достатъчно време. — Катрин се прозя и започна да се съблича.

Майкъл направи същото, без да откъсва поглед от нея. Катрин беше най-красивата жена на света, а сега беше негова съпруга. Когато вдигна ръка да приглади косата си, той видя тънкия белег в свивката на лакътя. Заля го вълна от нежност, която започна от сърцето и се разпространи по цялото тяло. Докато беше жив, щеше да носи нейната кръв, да бъде част от нея.

Катрин се пъхна под завивките и го погледна въпросително. Майкъл се усмихна криво.

— Знаеш ли, май не съм чак толкова уморен, колкото си мисля.

Тя протегна ръка и на лицето й грейна усмивка.

— Ела в леглото, любов моя. Ей сега ще разбера дали си уморен.


Епилог

Остров Скоул, февруари 1817 година

Кръщенето бе извършено с необходимия блясък Присъстваше и Луи Ленивия, но той беше възпитано куче. Дори почетният гост се разплака само когато изляха на главичката му студена вода. А празникът след церемонията в църквата беше великолепен.

Денят беше топъл затова жените седнаха под сянката на дърветата. Току-що кръстеният Никълъс Стивън Торквил Кениън минаваше от ръце в ръце и се наслаждаваше на вниманието, с което го удостояваха. В другия край на градината големите деца играеха крикет, а малките се забавляваха в специално ограденото място.

Клер наблюдаваше развеселено играещите деца.

— Катрин, дъщеря ти е страхотна. Никой не може да хвърля като нея. Ако в Оксфорд приемаха жени, щяха да я вземат в отбора по крикет.

Катрин избухна в смях.

— Ейми не е тласкана дори от факта, че прадядо й е съдия и е готов да натупа с бастуна всеки, който не е въодушевен от играта й.

Лердът се възстанови почти напълно. Беше хвърлил инвалидния стол и го беше заменил с бастуна. Публичното признаване на Дейвин за негов внук и бъдещ лерд му вдъхна нови сили за живот.

— Никога не съм виждала игра на крикет, в която да участват толкова перове и съпругите им — продължи весело Катрин.

Клер се изкиска и помилва закръгления си корем.

— Радвам се, че имам солидно извинение да не играя. Кит и Марго са много по-добри от мен.

Следващият бияч беше Кит Феърчайлд, стройната брюнетка, която Катрин бе видяла в парка с Майкъл. Хвърляше Люсиен, съпругът й. За да не измъчи жена си, той хвърли съвсем леко и бе принуден да се наведе светкавично, когато тя запрати топката към далечния ъгъл на градината. Дейвин Пенроуз едва успя да хване топката и да я метне обратно.

Лейди Елинор Феърчайлд, двегодишна красавица със златноруса коса, нададе възхитен вик и затича към майка си. Кенрик Давиес, виконт Трегър, прекрасен млад джентълмен с тъмни къдри, я последва, въздишайки от любов.

Луи Ленивия подуши вълнения, скочи и последва децата. За изненада на присъстващите той направи огромен скок и хвана профучалата наблизо топка за крикет. Това беше знак да направят почивка и да отдадат дължимото внимание на отрупаните маси.

Клер стана и отиде да вземе мъжа и сина си, които лудуваха на моравата. В Англия надали имаше друг толкова безгрижен граф като Никълъс. Катрин се радваше, че бе кръстила сина си на него. Фактът, че живееха в непосредствена близост до Клер и Никълъс, беше едно от най-прекрасните неща в брака й.

Майкъл изостави позицията си на защитник и се присъедини към жена си, която почиваше в креслото с бебето в скута си. Катрин го погледна с възхищение. Дори след цяла година брак не беше престанала да се възхищава на красивото лице и силното тяло, което познаваше да последната подробност. При тази мисъл лицето й пламна.

— Ти май пак си мислиш за нещо неприлично, любов моя? — ухили се Майкъл.

Катрин се огледа и въздъхна облекчено. Никой не ги слушаше.

— Толкова добре ме познаваш…

— Но никога няма да те опозная докрай. — Майкъл я целуна по челото, помилва косичката на бебето и се отпусна в тревата до креслото й.

— Предложението ти да направим кръщенето на острова беше брилянтно. Скоул е най-доброто място за пролетна почивка.

— Жалко, че Кенет не можа да дойде, но се радвам, че тук са всичките ти останали приятели. — Катрин се загледа в тъмния Рейф и златнорусата Марго, които играеха на гоненица със сина си. Малкият маркиз, едър и тъмен като татко си, тичаше насам-натам и се смееше.

— Падналите ангели имат прекрасни деца — установи с усмивка тя. — Питам се дали и те ще бъдат толкова добри приятели като бащите си.

Майкъл се беше загледал в Кенрик и Елинор, които похапваха сладолед под надзора на майките си.

— Сигурен съм, че и следващото поколение ще запази приятелството, макар че условията ще бъдат различни.

Катрин помилва косата му. Благодарение на приятелството, което ги свързваше, падналите ангели се бяха превърнали в изключителни мъже. А Майкъл й даваше много повече любов и нежност, отколкото беше очаквала.

— Помниш ли първия ден в Скоул, когато ме събуди за вечеря?

Той я погледна жадно.

— Как бих могъл да го забравя? Събудих те, защото бях готов да те погълна на една хапка.

Бузите й пламнаха.

— А аз сънувах прекрасен сън…

Майкъл й кимна да продължи.

— Сънувах, че съм нормална жена, ти си ми съпруг и очаквам първото ни дете. — Тя се приведе и го целуна с безкрайна любов. — Кой казва, че сънищата не стават действителност?