Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

— За моето мече Блеър — каза г-н Харолд Уолдорф, еск и вдигна чашата си с шампанско към Блеър. — Все още си малкото ми момиченце, нищо че се носиш в кожени панталони и имаш готино гадже — допълни той, като се усмихна на Нейт Арчибалд, който беше настанен на масата до Блеър. Г-н Уолдорф беше избрал ресторант „Ла Жираф“ за тази специална вечеря, защото беше малък, шикозен и моден, храната беше превъзходна, а сервитьорите имаха страшно секси френски акцент.

Блеър се присегна под масата и стисна коляното на Нейт. Светлината от свещите я възбуждаше и тя си помисли: „Само да знаеше какво сме намислили за после, татко“.

Тя чукна чаша с баща си и отпи огромна глътка.

— Благодаря ти, тате, благодаря, че си изминал целият този път само за да ме посетиш.

Г-н Уолдорф постави чашата си на масата и потупа устни със салфетката, така че перфектният му маникюр да се забележи:

— Но скъпа, аз не дойдох само заради теб. Дойдох да се изфукам, не изглеждам ли добре? — каза той като отметна главата си назад и нацупи устни, като модел за снимка.

При тези думи Блеър заби ноктите си в коляното на Нейт. Трябваше да признае, че баща й наистина изглеждаше страхотно — беше свалил десетина килограма, беше хванал тен, носеше страхотни френски дрехи и изглеждаше щастлив и отпочинал. И все пак тя беше доволна, че той е зарязал приятеля си в разкошния им замък във Франция. Изобщо не беше готова да гледа как баща й флиртува на воля пред хора с друг мъж, независимо колко добре изглеждаше.

Грабна едно меню и попита:

— Да поръчваме, а?

— Аз ще взема пържола — каза Нейт на всеослушание, понеже не искаше поръчката му да се обсъжда. Щеше му се просто да приключи по-бързо с тази вечеря. Е, не че имаше нещо против да се размотава с лъскавия баща на Блеър — даже беше забавно да видиш колко гей е станал. И все пак, Нейт нямаше търпение да отидат у тях, защото най-накрая щяха да го направят. Наистина беше крайно време.

— Пържола и за мен — каза Блеър и затвори менюто. И без това не планираше да яде много, не и тази вечер. Нейт я беше уверил, че вече не изпитва нищо към бившата съученичка и приятелка на Блеър, Серена ван дер Удсен, и беше готов да се отдаде изцяло на нея. Така че хич не й пукаше дали ще яде пържола, миди или мозък за вечеря, защото най-накрая щеше да изгуби девствеността си!

— Три с моята. Trois steak au poivre — поръча баща й с перфектен френски акцент. — И името на фризьора ти, имаш прекрасна фризура.

Бузите на Блеър почервеняха, тя грабна една хлебна солета от панера в средата на масата и я захапа. Тембърът на баща й и обноските му бяха изцяло променени от последния път, когато го видя, преди девет месеца. Тогава той беше консервативен, костюмиран адвокат, целият ток и жици. Абсолютно достоен за уважение човек. Сега беше особено различен с изскубаните си вежди, риза и чорапи в лавандулов цвят, направо срам. Все пак той й беше баща.

Миналата година бащата на Блеър, приключващ своя изнервящ развод, бе станал тема за обсъждане на целия град. Сега май всичко беше позатихнало и г-н Уолдорф се чувстваше свободен да покаже красивото си лице пред хора, както и когато го поискаше. И все пак това не означаваше, че останалите посетители на „Ла Жираф“ не го бяха забелязали. Съвсем определено го бяха забелязали.

— Видя ли чорапите му? — каза застаряваща наследница на съпруга си. — Розово и сиво?

— Мислиш ли, че се е наклепал достатъчно по главата? Той за кого се мисли? За Брад Пит? — обърна се към съпругата си известен адвокат.

— Има по-хубава фигура от бившата си съпруга, това е сигурно — отбеляза един от сервитьорите.

Това беше доста забавно за всеки друг, освен Блеър. Разбира се, че искаше баща й да е щастлив, беше окей и това, че е гей, ама трябваше ли да го показва толкова много?

Блеър извърна поглед към блещукащите през свежия ноемврийски въздух улични светлини. Над покривите на луксозните градски къщи на 65-та улица се виеше дим.

Най-накрая салатите им бяха сервирани.

— Е, значи се спря на Йеил за следващата година? Натам си се насочила, нали? Моят стар алма матер? — запита г-н Уолдорф докато ровичкаше из салатата си.

Блеър остави вилицата си и като се облегна назад, изравни поглед с този на баща си:

— Че къде другаде да отида? — каза тя сякаш това бе единственият университет на земята.

Не й беше ясно защо хората кандидатстват в шест или седем колежа, от които някой са толкова зле, че ги наричат „резервни“. Тя беше една от най-добрите ученици в „Констънс Билард“, малко елитно девическо училище с униформи на 93-та източна улица. Всички момичета от „Констънс“ отиваха в добри колежи, но на Блеър не й стигаше просто добри. Тя трябваше да получава най-доброто от всичко, без компромиси. Така че, в нейния списък Йеил беше най-добрият колеж.

Баща й се засмя и вмъкна:

— Е, тогава предполагам, че всички онези колежи от рода на Харвард и Корнел трябва да ти изпратят извинения задето са се опитали да те привлекат, а?

— Аз просто искам да отида в Йеил, това е — каза Блеър и повдигна рамене, гледайки перфектно лакираните си нокти.

Баща й погледна към Нейт, но той се оглеждаше за сервитьор, за да си поръча нещо за пиене. Мразеше да пие шампанско, а наистина му се пиеше бира, макар че никак не изглеждаше подходящо да си поръчаш бира в ресторант като „Ла Жираф“. Всеки път се престараваха, като ти носеха изстудена чаша и ти сипваха хайнекена все едно е нещо специално, а си беше същата боза, която можеш да си вземаш на бейзболен мач.

— Ами ти, Нейт? Ти къде ще кандидатстваш? — запита г-н Уолдорф.

Блеър започваше да се изнервя около изгубването на девствеността си, и тези разговори за колежа я изнервяха допълнително. Тя бутна стола си назад и се запъти към тоалетната. Беше наясно, че това, което прави е отвратително, но винаги, когато й станеше нервно, тя си бъркаше гърлото. Това беше единственият й лош навик.

Всъщност не е съвсем вярно, но за това малко по-късно.

— Нейт идва в Йеил с мен — каза тя уверено и мина през ресторанта на път за тоалетните.

Нейт се загледа след нея. Изглеждаше много секси в новия си сатенен потник с гол гръб, с правата си тъмна коса, падаща между голите плешки и в тесните си кожени панталони. Изглеждаше така сякаш го е правила вече много пъти.

Може би кожените панталони имаха този ефект.

— Е, значи и ти си се насочил към Йеил? — повтори г-н Уолдорф, след като Блеър се отдалечи.

Нейт се намръщи, гледайки чашата с шампанско. Много, ама много му се искаше една бира. Не можеше да чакаш нещо и да се мъчиш над теста по математика и да очакваш да влезеш в Йеил, а точно това правеше той напоследък. И то усърдно.

— Бих искал да вляза в Йеил, но мисля, че ще разочаровам Блеър. Така де, искам да кажа, че оценките ми не са много високи — отвърна Нейт.

Г-н Уолдорф му намигна:

— Между нас казано, струва ми се, че Блеър е малко строга към останалите колежи. Никой не казва, че трябва задължително да влезеш в Йеил. Има доста други, точно толкова добри училища.

Нейт кимна:

— Ъхъ, „Браун“ звучи доста добре. Другата седмица имам насрочено интервю там. Макар че си е малко несериозно заради четворката ми на последния тест по математика и дори не съм в програмата за напреднали — призна си той. — А за Блеър „Браун“ дори не е истинско училище, мисля, че е заради по-ниските им изисквания или нещо такова.

— Е, Блеър има невъзможно високи стандарти, понеже ми е дъщеря — каза г-н Уолдорф и отпи от шампанското си.

Нейт се огледа наоколо, за да види дали пък останалите хора в ресторанта не смятат, че той е новото гадже на г-н Уолдорф. За да пресече всякакви мисли от този сорт той запретна ръкавите на кашмирения си пуловер и прочисти гърлото си по много мъжествен начин. Този пуловер му беше подарък от Блеър и напоследък той го носеше много, за да я увери, че държи на нея и няма намерение да късат или да й изневерява или каквото и да беше това, от което тя толкова се притесняваше.

— Не знам — добави той и посегна към панера за хляб, взе едно хлебче и го разчупи на две. — Ще бъде страхотно, ако просто си взема една година почивка и отида да плавам с баща си, нали разбирате?

На Нейт не му беше много ясно защо трябваше да планираш целият си живот на седемнадесет. Според него след година-две плаване из Карибско море и ски в Чили, ще имаш достатъчно време да решиш. И все пак, всичките му съученици от „Сейнт Джуд“ планираха веднага да влязат в колеж, а след това и в университет. По негово мнение те си отписваха живота, без да се замислят какво точно искат да правят с него. Той, например, обожаваше да слуша как лодката му пори студения Атлантически океан и усещането на горещото слънце по гърба си, докато опъваше платната. Харесваше как слънцето става зелено преди да се потопи в океана. Струваше му се, че това не е всичко, и искаше да опита и от другите неща, от всичките други неща.