Брана кимна на Айона и най-сетне отпи от своя чай.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре и в това отношение. Ти най-добре от всички знаеш, че има период на адаптация и овладяване на уменията.

Брана подправи кокошката с чесън, градински чай и лимон, приготви картофеното пюре със сметана и зеле, обели моркови, които да задуши в масло, докато птицата се пече. Тъй като бе измислила целия план, другите решиха, че тя трябва да го сподели с Бойл и Мийра.

Докато готвеше, прехвърляше наум различни варианти как да им го представи, но накрая реши, че директният подход е най-удачният. Това я успокои, докато не се появи Мийра.

— Тук ухае божествено. И изглежда, си свършила цялата работа, а аз дойдох възможно най-рано, за да ти помогна.

— Няма проблем.

— Е, поне мога да сложа масата.

— Не се занимавай сега. — Брана не искаше чинии и прибори по масата, докато говорят. — Просто ми прави компания. Да видим какво можем да изровим от дълбоките запаси вино на Фин.

— Съгласна съм. Признавам си, че нервите ми са доста опънати от това, че виждам Кеван да дебне в сенките всеки път, когато изляза на обиколка с клиенти. Сигурно и с Айона е същото — добави тя, докато изваждаше бутилка бяло вино от хладилния шкаф в кухнята. — Днес беше много нервна, поне към края. Двамата с Бойл скоро ще се появят.

— Значи, се показва на теб, на Айона, дори и на Конър от време на време, но когато двамата с Фин излизаме да пообиколим, ни избягва. Ще продължим — реши Брана. — Той няма дълго да устои на изкушението да ни подразни или ядоса.

— Не му остава много, ако питаш мен. — Мийра извади тапата. — Хубаво е, че се събираме всички — напоследък все по-редовно. Не се знае кога може на някого да му хрумне нова идея.

„О, определено имам нова идея“, помисли си Брана, но само се усмихна.

— Права си. Но нека оставим всичко за после. Кажи ми как е майка ти.

— По-щастлива от всякога. И знаеш ли, започнала е да взема уроци по пиано от една жена в църквата. Казва, че има толкова свободно време, че е решила да го използва за уроците, понеже винаги била искала да се научи да свири. Сякаш нямаше цялото време на света, преди да се премести да живее при Морийн, но...

Мийра вдигна и двете си ръце, сякаш се опитваше сама да се спре.

— Не, няма да кажа нищо лошо. Тя е там, а не тук, щастлива, а не нещастна и притеснена, при това и Морийн ми казва, че е много хубаво да е при нея.

— Значи, само добри новини.

— Е, прекарва част от многото си свободно време, с което сега разполага, в това да ми праща купища предложения за сватбата. Снимки на рокли, с които бих изглеждала като принцеса великан, навлякла сватбена торта, и за които е нужен толкова много тюл, че няма да остане никакъв в цялото графство Мейо. Виж. — Мийра бръкна в джоба си и извади телефона. — Само погледни последното й хрумване.

Брана се вгледа внимателно снимката, която Мийра увеличи на екрана — рокля с огромна пола, съставена от множество пластове тюл и украсена с дантела, мъниста и панделки.

— Ще кажа само, че си късметлийка, че можеш сама да избираш сватбената си рокля.

— Така е и тя много ще се разочарова, когато разбере, че клоня повече към нещо такова.

Тя извади друга снимка на прилепнала по тялото рокля, семпла и без украси.

— Прекрасна е, самата прелест и напълно подхожда на Мийра Куин. Бих ти предложила да я носиш с малка тиара на главата, тъй като ти не си падаш по цветя в косите, както Айона. Само този детайл на изисканост и блясък. Няма да бъде разочарована, когато те види.

— Тиара... може и да ми хареса, а на нея ще й даде поне частица от принцесата, за която мечтае.

— Можеш да избереш три рокли, които с удоволствие би облякла. Изпрати й снимките и я помоли да избере вместо теб.

Мийра вдигна чашата си вино.

— Много си хитра.

— И още как.

В този момент влязоха Бойл и Айона и Брана се помоли мислено Мийра да продължи да счита хитростта й за комплимент и след като чуе какъв избор им предлага.

Изчака Мийра да сипе вино на останалите, докато Фин и Конър също дойдат, а после помоли всички да седнат около масата, тъй като има нещо за обсъждане.

— Случило ли се е нещо днес? — попита Мийра.

— Не днес. Може да се каже, че се случи преди известно време и оттогава работя върху идеята. — Директен подход, напомни си Брана. — Казах ви всички думи, които произнесох в деня, когато с Фин довършихме втората отрова — започна тя.

И завърши:

— Може да бъде направено и ние четиримата сме съгласни. Но изборът е ваш.

Последва дълга тишина.

Бойл наруши мълчанието.

— Това е някаква шега, нали?

— Не е. — Айона погали ръката му. — Мислим, че можем да го направим, но вие с Мийра трябва да вземете важно решение.

— Да не би да искате да кажете, че можете да превърнете във вещери мен и Бойл и трябва само да се съгласим?

— Не е точно така. Вярвам, че във всеки от нас има семенца на силата — продължи Брана. — У някои хора те покълват и порастват повече, отколкото у други. Инстинктите, чувствата, усещането, че си правил нещо и преди или си бил някъде. Това, което ще ви дадем, само ще подхрани тези семенца.

— Като тор? — подхвърли Бойл. — Звучи ми като цяла количка силен тор.

— Ще си бъдете същите хора. — Конър разпери ръце. — Същите хора, но с някои заложби на магически способности, които могат да се развият и усъвършенстват.

— Ако си мислите да ни защитите допълнително...

— Има го и това предимство. — Фин прекъсна Бойл със спокоен тон. — Но целта е, както каза Брана, да се получи баланс. В тълкуванието на пророчеството.

— Трябва да се разтъпча. — Бойл стана и започна да крачи напред-назад. — Искате да ни дадете нещо, което ни липсва.

— Според мен не ви липсва нищо. Нищо — повтори Брана. — И също така вярвам, че това винаги е било писано да се случи. Било е писано, но досега не сме го видели или разбрали. Може и да бъркам, но дори и да съм права, ще намерим друг начин, ако вие сметнете, че не е добра идея.

— Струва ми се погрешно да се отказвате от нещо, което имате, за да добавите нещо към нашите качества — каза той. — Сърха е останала почти без сили, правейки същото.

— И аз се притеснявам от това — намеси се Мийра. — Отдаването на силата й е струвало живота.

— Тя е била сама и е дала всичко, което има, на тримата. Ние сме четирима и ще дадем малка част от онова, което имаме, на вас двамата. — Конър й се усмихна. — Проста аритметика.

— Има и още нещо, което трябва да изберете, в случай че приемете първото предложение. Може да бъде и само трима към двама — добави Фин. — Онова, което аз мога да споделя, има и частица от Кеван, затова трябва да помислите и над този въпрос.

— Или всичко, или нищо — сопнато отвърна Бойл. — Не ни обиждай.

— Съгласна съм. — Мийра отпи голяма глътка. — Всичко или нищо.

— Помислете колкото ви е нужно. — Брана се изправи. — Питайте каквото ви хрумне и ще се опитаме да отговорим. И помнете, че каквото и да изберете, вие сте ни много скъпи. Сега да хапнем и да оставим всичко друго настрани, освен ако нямате някакви въпроси.

— Да хапнем — измърмори Бойл под нос и продължи да крачи наоколо, докато другите подреждаха масата. После Айона отиде при него и просто го прегърна.

Той въздъхна дълбоко, срещна погледа на Мийра над главата на Айона. Отговорът на Мийра бе само вдигане на рамене.

— Ако се съгласим, как ще се случи? — поиска да знае той.

— Горе-долу както Сърха е направила с децата си — обясни Брана. — Поне в основни линии. С някои промени, разбира се, за да отговаря на нуждите ни.

— Ако се съгласим — обади се и Мийра, — кога може да се направи?

— Тази вечер. — Конър махна с ръка да възпре възражението на сестра си. — Използват „ако“ само проформа. И двамата са решили да се съгласят, защото и те като нас знаят, че това е още един отговор. Затова да го направим тази вечер чисто и просто, така че да имат повече време да свикнат с новото в себе си. — Сипа си голяма порция от пюрето и подаде купата на Мийра. — Не съм ли прав?

— Адски самоуверен си, Конър, но си прав. Хайде, Бойл, да хапваме, и то добре, защото това е последното ни ядене каквито сме сега.

— Нищо няма да се промени в тялото и душата ви. — Айона потри с длан ръката на Бойл. — Това е... Представете си го като ново умение или талант.

— Като уроци по пиано — обади се Мийра и разсмя до сълзи Брана.

След това хапнаха и поговориха, разчистиха масата и пак поговориха.

После шестимата отидоха в ателието на Фин.

— Кеван не бива да вижда какво правим тук — каза Брана на Фин.

— Няма да види. Закрил съм прозорците и вратите отдавна, но още едно було няма да е излишно. Добави и своята защита. Имам всичко необходимо. Прочетох бележките ти — обясни той. — Ще приготвя каквото е нужно и ще го оставя на твое разположение.

— Той обаче ще усети нещо, нали? — Айона хвърли поглед към прозорците. — Силата усеща силата.

— Може и да усети, но няма да знае какво става. — Конър хвана Мийра за ръка. — Ти си любовта на живота ми преди и след това.

— Много хубаво, но се надявам да получа достатъчно от каквото имате да ни дадете, за да мога да те разтърся здравата, ако е нужно.

— Ти вече го правиш. — Той я наведе драматично назад и я целуна страстно.

— Много спокойно приемаш всичко — подхвърли Бойл.

— По-нервна съм и от котка в кучешка колибка. — Мийра притисна длан до стомаха си. — Но да бъдем честни, Бойл, през целия си живот сме били свидетели какво е магията и какво означава. И четиримата до нас са ни показали колко високо трябва да се цени и уважава този дар и така и ще бъде. А колкото повече си мисля за това, толкова повече ми допада идеята да мога да отвърна с още нещо на Кеван и господаря му.

— И това го има, определено, не мога да отрека, че си го мисля и аз. Макар да предпочитам да използвам юмруците си.

— Ти си безкрайно щедър човек, Бойл, затова не разбираш, че тази вечер ти си този, който ни дава нещо, а не ние на теб. — Айона хвана дланите му. — Ти даваш. — После отстъпи назад. — Искаш ли нещо от нас, Брана?

— Три капки кръв от всеки, който дава от силата си. Само три. Но първо да направим кръг, да запалим огън, който да го освети. В твоя дом сме, Фин. Ти започни.

— Тук и сега кръгът е сътворен, за да предпазва всички вътре, и нека вътре в него ритуалът да започне. Пламъци да се надигнат, но не да изгорят, в светлината нашата сила ще се разкрие. Затваряме вратите, пускаме резето. Да се върне обратно каквото и да почука.

Фин очерта кръг от огън около всички тях, от хладен и бял пламък.

— Свързани сме — започна Брана. — Сега, в миналото и завинаги. Макар и не чрез плът и кръв, а със сърце и дух. Ще скрепим тази връзка тук с дар, който даден и приет е доброволно. Съгласни ли са всички? — попита Брана.

— Съгласни — отвърнаха останалите.

И тя започна.

— Вино и мед, сладко и тъмно. — Сипа и от двете в купа. — За да помогне на искрата вътре в теб да пламне. Билково масло и радостни сълзи примесени са вътре, за да заглушат страха ти. От сърцето ми три капки кръв. — Тя убоде китката си близо до пулсираща вена и добави три капки в чашата. — Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Тя подаде купата на Фин.

— От сърце и от душа аз давам капки три от кръвта си. Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Когато свърши, прехвърли купата на Конър.

— В нов път поемате сега и давам ви три капки от моето сърце. Любима, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

И беше ред на Айона.

— Ти си моето сърце, мойта светлина, която грее силно в мрака. От туптящото ми сърце за сестрата и любимия човек една, две и три. Споделям светлината си и с двама ви.

— Запечатан с огън, чист и бял, дара си ний даваме в таз нощ. — Брана взе купата, вдигна я високо и вътре блесна бял пламък. — Благословен е този дар и онези, които го приемат, знаят, че от правдата сме всички водени. От купата за един, за двама сипваме ний таз светена отвара.

Течността в купата се издигна на фонтан, раздели се надве и всяка струя се изви в дъга към очакващата я чаша.

Брана даде знак на Конър и Айона.

— Най-близките ще трябва да предложат дара.

— Добре. — Айона взе едната чаша и се обърна към Бойл. Докосна бузата му, после му подаде чашата. — На това място и в този час поднасяме ви тази сила. Ако избрал си по своя воля да я приемеш, отвърни ми с тези думи: „Приемам я в тялото си, в сърцето и душата си по своя воля. Както казахме, да бъде тъй“.

Той повтори думите, поколеба се само за миг, после впери поглед в очите й. И изпи отварата.

Конър се обърна към Мийра, изрече думите си и нейните също.

Тя му се усмихна широко, не можа да се сдържи, отпи от чашата.