— На кого ще звъниш в това състояние?

— Дай го!

Майка й разрови чантата й и измъкна нокията на Клариса. Тя я грабна и набра номера на Грейви.

— Грейви! — каза задъхано. — Раждам и ви искам тук в пълен състав, иначе няма да кръщавате бебето, нито ще ти кажа името на оня мъж, който една вечер питаше за тебе и който вече е официално разведен!

После извика сърцераздирателно и подаде телефона на баща си, който довърши вместо нея разговора и обясни на Грейви къде трябва да отиде.

Последното, което си спомняше Клариса, беше, че двама мъже в бели престилки я внесоха на носилка в спешното отделение. После всичко потъна в мъгла.

Но виковете й (поне според мълвата) можели да се чуят от Лонг Бийч до Санта Моника.



— Имаш само два сантиметра разкритие, Клариса — каза доктор Кац.

— Какво ще рече това? — простена тя.

— Ще ти сложа епидурална упойка, когато разкритието стане поне четири сантиметра.

— Слушай какво, докторе — хвана го за яката Клариса. — Когато тръгнеш да раждаш, ти чакай четири сантиметра разкритие. Искам си упойката сега.

Доктор Кац се освободи от хватката на Клариса с плавно, отработено движение.

— Веднага се връщам! — И той бързо се измъкна от стаята.

Клариса сграбчи ръката на майка си и я стисна, като крещеше неистово. Теди изведнъж се изправи и също се насочи към вратата.

— Отивам да взема камерата. Това трябва да се документира.

Клариса и майка й се спогледаха.

— Мамо! Обещай ми, че ще унищожиш тази касета.

Майка й се усмихна и кимна.

Клариса се отпусна назад, поуспокоена.

Майка й мълчаливо държеше ръката й.

— О, мамо — каза по едно време Клариса. — Не знаех, че било толкова тежко…

— О, това е нищо. Чакай само да стане тийнейджър.



Раждането минава през четири етапа. Първо започват леките контракции, през около двайсет минути, и междувременно разкритието нараства, докато стане четири сантиметра. За Клариса първият етап започна в тоалетните на „Стардъст Паладиум“ пред очите на тълпа непознати. После следва по-активната фаза (контракциите стават по-интензивни, а разкритието се увеличава на осем сантиметра). При Клариса активната фаза се характеризираше с две основни събития: а) доктор Кац (заплашен, че сънната му артерия ще бъде прерязана) най-после склони да й постави епидурална упойка; и б) Съзвездието пристигна с трясък и гръм. Тъкмо навреме — Клариса вече беше в настроение да си бъбри и да обсъжда кои от децата звезди, участвали навремето в шоуто „Факти от живота“, понастоящем се снимат в порно.

Втората фаза включва самото раждане, но дотогава Клариса вече беше дотолкова безчувствена (благодарение на епидуралната упойка), че се наложи да прекъснат играта й на „Знаменитости“ с момичетата на най-интересното място, за да й съобщят, че бебето всеки момент ще излезе на бял свят.

Точно тогава забеляза, че доктор Кац вече не носеше сватбения си пръстен.

— Напъвай, Клариса! — заповяда й той. — Силно! Хайде, давай!

— Напъвам…

— Не е вярно! Нищо не правиш!

— Хайде, Сладкишче. Напъвай!

Едва сега осъзна, че баща й също беше в стаята. С видеокамера.

— Татко! Веднага излез от тук!

— Напъвай, Клариса! — присъедини се към хора и майка й.

После вече не различаваше отделни гласове, защото всички викаха — Грейви, Дженифър, Поло, дори и Сузи, която се беше облякла като за ревю — с ботуши от кожа на алигатор от най-новата есенна колекция.

Клариса изкрещя и напъна с всички сили (така поне си мислеше, защото не чувстваше нищо от кръста надолу). Напъна, като че ли съдбата на цялата нация зависеше от това и ето че главата на бебето изскочи.

— Момче е! — извика доктор Кац.

— Имаш син! Браво, Сладкишче!

Майка й само се усмихваше през сълзи.

Момичетата пищяха от радост.

— Вижте му топките! — това, разбира се, беше Поло. — Юнак!

— Момче ли е? — задъхано попита Клариса. — Сигурни ли сте?

— Аз лично съм сто процента сигурен — засмя се доктор Кац. — А приятелките ти могат да го потвърдят.

Той сложи на гърдите й току-що повитото бебе.

— Искате ли да му дадете да суче? — попита я сестрата.

Клариса кимна. Досега не си беше представяла, че ще кърми бебето, но сега изведнъж цялото й тяло закопня за това.

— Бихте ли… ни оставили за малко сами? — тихо попита Клариса. Не можа да познае собствения си глас. Гърлото й беше пресъхнало. Сред всеобщото оживление никой не я беше чул. Тя повтори въпроса си, този път по-силно.

Доктор Кац я погледна.

— Разбира се. Моля ви, хайде да се оттеглим и да оставим младата майка да се запознае с един много специален човек.

Той й намигна и Клариса отново си зададе въпроса къде се беше дянал сватбеният му пръстен. Но като помисли трезво, реши, че той просто го сваляше, когато израждаше. На никого нямаше да му е приятно да чисти късчета плацента от пръстена си.

Майка й излезе от стаята последна, като преди това целуна дъщеря си и бебето.

Бебето зарови носле в огромните й гърди и засука. От време на време издаваше доволни сумтящи звуци като прасенце или малко кученце.

— Е — каза си Клариса. — Значи това било…

Тя се вгледа в малкото вързопче. Едва сега осъзна, че беше подготвила само момичешки имена — изобщо не й беше хрумнало, че бебето може да е син.

— Кой си ти, малко човече?

Прехвърли няколко мъжки имена през главата си, но те бяха все на бивши гаджета и й навяваха неприятни асоциации. За миг й мина през ум да го кръсти на баща си, но отхвърли идеята, тъй като според еврейската традиция, децата се кръщаваха само на мъртви роднини.

Би могла да го кръсти на Псевдо-Аарон… Разбира се, при положение, че знаеше истинското му име.

Най-после въздъхна.

— Е, мъничък, какво ще кажеш да изчакаме малко? Рано или късно все ще разберем кой си.

Бебето изскимтя и тя прие това като знак на съгласие. Вече започваха да осъществяват контакт. Усмихна му се — първата й истинска усмивка, откак беше започнало раждането.

* * *

— Е, кой е онзи, който бил разведен? — поиска да узнае Грейви.

Тя държеше бебето Хикс (учудващо сръчно) и лекичко го полюляваше.

— Патладжанът — отвърна Клариса, докато смучеше със сламка някаква съмнителна течност. — С тексаски акцент и белег от прясна рана. Сещаш ли се?

— О, да — сбърчи нос Грейви. — Нямам интерес.

— Той обаче явно има. Беше на оня благотворителен търг и питаше за теб. Нарече те „интересно момиче“.

— Така ли каза?

— Честна дума. Не го ли… стискаш много?

— Шшшт. Знам си работата.

— Май е гладен… Дай ми го.

— Глупости. Храни го преди десет минути.

— Сигурно пак е огладнял, нали е мой син.

Грейви направи физиономия, но й подаде бебето. Родителите на Клариса бяха отишли да хапнат нещо и (според указанията на Клариса) да напазаруват от деликатесния, а приятелките й въртяха телефони. Трябваше да съобщят новината на много хора (за да ги ядосат).

Никой не спомена Псевдо-Аарон. Познаваха я достатъчно добре, за да не посмеят да повдигнат тази тема.

Грейви притегли един стол, седна и се вгледа замечтано в Клариса, която кърмеше бебето.

— Ох… — въздъхна тя. — Чак и на мен ми се приисква…

— Да имаш такива гърди? Нека си откърмя бебето и ти ги подарявам.

Грейви й се закани, но в този миг…

— Толкова си красива — чу се откъм вратата гласът на Псевдо-Аарон.

Той държеше огромен букет и плюшено мече. Изглеждаше някак по-зрял и много привлекателен. Само като го погледна, на Клариса й се прииска да се завре под леглото.

— О, донорът на спермата се появи — оповести Грейви.

— Грейви — погледна я Клариса.

Тя сви рамене и излезе от стаята. Клариса остана насаме с Псевдо-Аарон.

— Мога ли… да го видя по-отблизо?

— Не знам… чакай да погледна графика му… Имаш късмет.

Тя откри главичката на сина си.

— Прилича на теб — заяви Псевдо-Аарон. — Толкова е красив. Знаеш ли колко ти прилича да си майка?

— Дрън-дрън. Одрал ти е кожата и ти много добре го знаеш.

Чувстваше се изтощена, гола и уязвима. За пръв път изпитваше стеснение от мъж.

— Клариса.

— Псевдо-Аарон.

Тя затвори очи. Силите я напускаха. Добре поне, че сутринта си беше измила косата.

— Да? Искаш ли нещо? Само кажи от какво имаш нужда.

Тя въздъхна. Чувстваше се объркана. Искаше ли нещо?

От какво имаше нужда? Само преди няколко месеца би отговорила, без да се замисли.

— Не знам… Искам да спя.

— Как ще се казва бебето? Реши ли вече?

— Нямам идея. За какво му е име… докато не тръгне на училище?

— Клариса. Това е нашият син. Разбира се, че има нужда от име.

— Надявам се, че имаш предложение.

Псевдо-Аарон я погледна.

— Джеймс. Джеймс Танер. Младши.

— Джеймс? Това ли е… името ти?

— Да. Кралско име.

— Друго предложение?

— Защо? Какво му е на Джеймс?

— Давай другото.

— Той все пак е и мой син.

— А ти си човекът, който се преструваше на друг, за да се омъжа за него.

— Никой не може да се престори на друг…

— И освен това нае адвокат по бракоразводни дела.

— Моля? Никакъв адвокат не съм наемал. Не мога да си го позволя.

— Не отричай. Знам, че искаш развод.

— Кой е казал, че искам развод?

— А не искаш ли?

— Искам само… да поговорим. И да си изясним някои неща.

— Като например — връзката ти с онова момиче.

— Няма никакво момиче! А какво ще кажеш за твоя английски денди?

— Саймън е…

— Привет! — Ето че едва бяха споменали името му и той не закъсня да се появи. С огромен букет от балони.

Клариса настръхна. Не можеше да понася балони.

Е, това поне улесняваше нещата. Никога нямаше да бъде с човек, който й носи балони.

— Изчезвай оттук — обърна се към него Джеймс.

— Не мърдам от тук — изпъчи гърди Саймън. — Смятам да се оженя за Клариса.

— Какво?! — подскочи Клариса. — Кой ще се жени? И… откъде измъкна това елече, Саймън?

— Харесва ли ти? От есенната колекция е.

— Достатъчно! — Джеймс се пресегна и се опита да хване Саймън за яката.

— Луд човек! Луд човек! Спрете го! — закрещя Саймън и се скри зад леглото на Клариса.

— Саймън, моля те, излез! — развика се и тя. — Имам нужда от малко спокойствие! Току-що родих!

— Нали чу какво каза тя? — заплашително го изгледа Джеймс.

— Тя говори така… само заради теб. С Клариса се познаваме от цяла вечност…

Джеймс се пресегна, хвана го за косата и се опита да го издърпа.

— Какво правите?! — закрещя Клариса. — Веднага престанете! Саймън, моля те. Аарон, тоест… Джеймс, е баща на бебето. Остави ни да си кажем две приказки.

— Но… аз мислех, че…

— Саймън, разбери най-после. Онази нощ не сме правили секс. Набий си го в главата.