Те бяха важни за него. Носеха името му. Бяха определени за негови наследнички. Беше решил да ги отнеме от братята си, от самодоволните си, благочестиви братя.

Не можеха да му откажат.

Ако го направеха, той щеше да загуби. Последната и най-сурова битка. Онази, която бе водил със собствените си братя. Момичетата сега бяха неговото семейство. Клемент Чеймбърс беснееше от ярост, но правеше всичко възможно да се сдържа. Действаше най-добре, когато го предизвикат. Щеше да накара племенничките си да му се подчинят.

— Тук сте. — Гласът му бе спокоен. — Знаех, че ще дойдете.

— Чичо Клем. — Юнона заговори високо. — Не сме тук заради заплахите ти.

— Юнона. — Положи огромно усилие гласът му да остане равен. — Издържах теб, сестра ти и братовчедките ти повече от петнайсет години. Най-малкото, което ми дължите, е да бъдете така любезни да ме изслушате.

Те се спогледаха и Клемент долови колебанието им. Добре. Беше ги накарал да се чувстват неудобно. Юнона го гледаше подозрително, но пък тя винаги е била умно момиче. По-умно и от високообразованата си сестра. Според него Юнона притежаваше вътрешна сила и кураж. Досега именно тя винаги бе поемала водачеството.

Тя кимна.

— Добре.

Другите последваха примера й. Той прехапа устни, за да прикрие усмивката си. Колко лесно бе да ги накара да се върнат към обичайното си поведение.

— Вероятно действах прибързано. — Клемент говореше тихо, с изтънял от годините глас. — Шокирани сте. Всички сме шокирани. Виновен съм — добави той и видя как по лицата им се изписва изненада. — Почувствах се предаден от Бей Линг и гневът ме накара да избухна.

— И затова ли заплаши родителите ми? — попита Атина с леден глас.

— Никога не съм заплашвал никого. — Момичетата възмутено понечиха да възразят, но Клемент властно вдигна съсухрената си ръка. — Изслушайте ме. Разбирам, че моите служители са се престарали. Когато им казах да ви доведат тук, както намерят за нужно, са ме разбрали буквално. Никога не съм давал разрешение да се използват заплахи срещу някого от семейството. Отговорните за това ще бъдат уволнени.

Венера погледна към сестра си и братовчедките.

— Не искаме никой да изгуби работата си. Чичо Клем, опасявам се, че не ти вярвам.

— Нито пък аз — добави отчетливо и Диана. — Жената, която ми се обади тази сутрин, предаваше твоите заповеди, чичо Клем. Не вярвам сама да е измислила всичко.

Той се размърда на стола си.

— Момичета, не съм първият възрастен човек с много пари, от когото другите се възползват. Може би съм бил глупав, прекалено доверчив. Позволих на плътските удоволствия да ме направляват. Да, виновен съм. Нима искате да ме изоставите завинаги заради това?

Диана понечи да отвърне, но Юнона с жест я накара да замълчи.

— Искам вие да бъдете моите наследнички, момичета. — Сега щеше да нанесе големия удар. — Забравете Бей Линг. Забравете тази година. Това е стара история, минало. — Усмихна им се чаровно и частица от харизмата му на младини се върна в израза му. — Трябва да вървим напред като семейство. И така, през тази година вие всички доказахте, че сте способни бизнес дами. Притежавате много разнородни таланти, нали така?

Зачервените му очи се спряха за кратко поотделно на всяко от момичетата. Някога, на острова, те бяха готови да се избият за подобна чест.

— Юнона. Вече си създаваш име в бизнеса с недвижими имоти, умело сключваш изгодни сделки в един уникален сектор. Създала си свой собствен бизнес модел. Много впечатляващо.

Юнона издържа на погледа му, безмълвна и неподвижна като статуя.

— Атина. Откри клуб „Блустокинг“. В момента си на загуба, но няма да е задълго според мен. Имаш внушителен членски списък.

По-малката дъщеря на Маркъс нахално не вдигаше поглед от ноктите си; той отбеляза мислено обидата, за да си отмъсти по-късно, и продължи нататък, сякаш нищо не се бе случило.

— Венера Чеймбърс, филмов продуцент. Очаква те блестящо бъдеще. Притежаваме значителни дялове в няколко филмови студиа, Венера. Знаеше ли го? И Диана. Интериорен дизайнер на хотели и частни домове на много богати хора. Би могла да преобразиш офисите на корпорацията по целия свят; ти и още стотина души екип ще бъдете ангажирани поне една година.

Доволен от мълчанието им, Клемент допря върховете на пръстите си.

— Тази година преминахте важен тест. Изпитание за вашата сила и лоялност. Днес съм тук, за да ви кажа, че издържахте теста. Вече няма да сте просто мои наследнички. — Той направи драматична пауза. — Ще бъдете мои партньори. От този ден нататък ви предлагам да получите пет процента от дяловете в компанията. Всички ще бъдете вицепрезиденти.

Братовчедките се спогледаха. Пет процента? Това правеше около осемдесет милиона за всяка.

Клемент се пооживи. Забеляза жаждата и амбицията в погледите им. Да! Отново бяха подвластни на волята му.

— Разбира се, има и условия — спокойно каза той.

— Какви по-точно? — бавно попита Диана.

— Бизнесът трябва да стои над семейните задължения. Както знаете, момичета, винаги съм казвал на бащите ви, че е така.

— Бащите ни? — повтори с недоумение Диана. — Говорил си с татко?

Клемент се усмихна лениво и тържествуващо.

— Получаваш осемдесет милиона долара, Диана, и малко отрезвяваща истина. Мразя сантименталностите. Баща ти и майка ти се возеха в моята кола в деня, когато загинаха.

Венера залитна към сестра си и я стисна здраво. Очите й мигновено се напълниха със сълзи.

— О, не бъдете толкова мелодраматични — с нехайно пренебрежение отсече той. — Не съм ги убил нарочно. Беше нещастен случай. Просто не беше в мой интерес да става публично достояние.

Всички мълчаха стъписани.

— Не си ни казвал — прошепна Диана. — Мислехме, че татко е бил пиян.

— Винаги сме мислели, че се е напил през онзи ден — повтори глухо Венера.

Клемент сви рамене.

— Не беше пиян. И не мисля, че би се оплакал от начина, по който се погрижих за дъщерите му. Предлагам ви почти сто милиона.

— Какви са условията? — тихо попита Атина.

Естествено. Искаха да се пазарят с него.

— Ще се разделите. Ще напуснете Англия. Всички ще работите в различни точки на планетата. Ще скъсате с мъжете, с които се срещате. Настоявам да изпълните нарежданията ми стриктно. Разбира се, след като умра, можете да правите каквото пожелаете.

— Това ли е предложението ти? — възкликна Диана. И го вбеси окончателно, като се разсмя. — О, чичо Клем. Ти си болен човек. И пълен идиот. Никоя от нас не се интересува от парите ти.

Клемент избухна яростно.

— Мислите, че можете да ми се противопоставите?

— Не става въпрос какво си мислим — обади се Венера. Изведнъж побесня. Този човек — това чудовище! — бе убил родителите й. — Другите момичета са прекалено мили с теб. Някой трябва здравата да ти нарита задника. Ти си расист и сексист и аз се срамувам, че си мой роднина. Ако искаш отново да бъдеш приет в семейството, трябва да ни докажеш, че си достоен. Разбираш ли, Клемент? Трябва да изминеш дълъг път, за да се върнеш при нас.

— Да видим — намеси се и Юнона. Вдигна ръка и започна да отмята на пръсти нещата. — Да платиш на Бей Линг. Да дариш половината си богатство за благотворителност. Да се извиниш на мама и татко.

Той ги зяпна с широко отворени очи.

— Не говорите сериозно, нали? Богатството ми възлиза на шест милиарда долара. Аз съм един от най-богатите хора на света. Според завещанието ми вие сте мои наследнички, но това може да се промени по всяко време.

— Тогава го промени още сега — каза Диана, която все още се съвземаше от шока. — Не се нуждаем от парите ти.

— Това не е всичко. — Той повиши глас. — Мислите си, че можете да развиете бизнеса си? Мога да ви смажа като червеи, всяка от вас. Мога да купя банката, която е отпуснала заема на Атина, само с едно телефонно обаждане. Мога да изгоня родителите й от дома им. Мога да унищожа филма ти, Венера; само един разговор по телефона и никое кино по света няма да посмее да го покаже дори веднъж. Ами Диана? Мога да накарам да те опишат като евтина развратница във всеки голям вестник на която и да било столица по света. Да видим тогава как ще си намериш клиенти. — Очите му потъмняха. — Шест милиарда долара подсигуряват огромна власт, момичета. Запитайте се дали искате да се страхувате през целия си живот. Бей Линг ще се пази непрекъснато, но това няма да я спаси. Да й платя ли? И после мен наричате луд.

Юнона се изправи.

— Чух достатъчно. Да си вървим.

— Дадохме му шанс — каза и Диана. — Не може да му се помогне.

Станаха едновременно от местата си и Юнона инстинктивно протегна ръка към Венера, която улови ръката на Атина, а тя на свой ред стисна тази на Диана. Четирите му племенници не се мразеха, обичаха се, осъзна той шокиран.

— Чичо Клем. — Юнона, най-голямата, неговата любимка доскоро, заговори високо: — Ти наистина ни осигуряваше издръжка години наред. Използвахме те заради парите и искрено съжалявам за това. Може би някой ден ще можем отново да започнем на чисто като семейство. Но трябва да разбереш, че не можеш да ни контролираш. Никоя от нас повече няма да докосне парите ти. Промени завещанието; не сме марионетки.

— Такива сте! — кресна той. Всички лицемерни приказки за семейството го нараняваха, причиняваха му главоболие, навеждаха го на лоши мисли… — Махайте се! Вън!

Атина бръкна в джоба на сакото си. За негов ужас тя извади оттам дигитален диктофон. Натисна едно копче и гласът му прозвуча силно от записа.

— Тръгваме си, това ще отиде в полицията и всички големи вестници във Великобритания. Съжалявам, чичо Клем, но ти нямам доверие. Прав си, не бива цял живот да се страхуваме за сигурността си.

Той се опита да се изправи на крака в опит да я удари, преди да му се опълчи, преди да направи каквото и да било…

Сърцето му заби лудо от внезапния приток на кръв и изведнъж му стана трудно да диша, а болката бе режеща, пронизителна…

Обзе го ужас. Залитна напред, вторачен в тях, търсеше в погледите им тържество, омраза. Но Юнона се втурна към него, последвана от останалите, прихвана го за раменете и той се озова в прегръдката й, докато мракът бавно го обгръщаше…

— Чичо Клем, прощавам ти — каза тя и го целуна по набръчканото чело.

Някъде зад гърба й, сякаш много далеч, чу Венера да вика за помощ.

— Прощаваме ти — прошепна през плач Диана, а Атина протегна ръка и погали бузата му с безкрайна нежност и в един миг на просветление той съжали, много съжали…

А после мракът го погълна и всичко свърши.

Епилог

Погребението бе величествено.

Юнона използва цялото си влияние и даде най-доброто от себе си. Погребението на Клемент Чеймбърс се превърна в едно от светските събития на годината. В църквата, зад искрено скърбящия Маркъс и четирите племеннички на милиардера седяха най-отбраните представители на лондонското общество. Имаше толкова много херцози и маркизи, колкото и на една кралска сватба. Редом с тях можеха да бъдат забелязани промишлени магнати, висши политици, както и множество амбициозни светски личности, облечени в най-елегантните си гарвановочерни костюми и рокли, с брошки от оникс и черни перли.

На Клемент щеше много да му хареса. Тълпи от хора се събираха по пътя на траурната процесия, докато кортежът напредваше бавно през лондонското Сити; минаваха под лъскавите стъклени фасади на високите сгради, в които бизнесът му процъфтяваше през годините. Абаносовият ковчег, украсен със злато, се намираше в карета, теглена от шест снежнобели коня с черни пера, които се развяваха високо над главите им. Фотографите на светските издания се тълпяха както пред църквата, така и по маршрута на последното пътуване на Клемент. Положиха тялото му в криптата на „Вси Светии“, близо до Тауър — най-старата църква в Лондон, след като Юнона направи колосално дарение. Прощалната церемония бе изпълнена с достойнство и неподправена елегантност.

Четирите племеннички на Клемент Чеймбърс, естествено в най-стилни траурни рокли, бяха изключително красиви. Бей Линг долетя незабавно в Лондон, веднага щом научи за случилото се. Между нея и момичетата имаше негласно споразумение. Не бяха разменили и дума по въпроса, но като скърбяща годеница на Клемент, тя водеше опечалените, невероятно красива в дълга черна рокля от кадифе, загърната в кадифено палто. Държеше се напълно благоприлично и от време на време докосваше лицето си със снежнобяла дантелена кърпичка. След церемонията момичетата вежливо й стиснаха ръка. Тя се качи направо в лимузината си и потегли към летището.

Клемент Чеймбърс нямаше време да промени завещанието си. В него четирите момичета бяха посочени като единствени наследнички на богатството му, като Юнона получаваше по-голям дял.

Венера искаше да дари своята част, но Юнона категорично й забрани.