— Правилно — каза Фриц и с едната ръка прегърна Щефан, а с другата Оливер. — Мисля, че съвсем скоро ще имам възможността да се почувствам горд с двамата си сина. Единият ще направи кариера в старата ми фирма, а другият кариера в телевизията. Предаването на Оливер скоро ще е абсолютен хит! В това съм сигурен.

— Това е и предаването на Оливия — допълни Оливер.

— Разбира се, разбира се! — рече Фриц. — Аз съм много горд и със снаха си. Да вдигнем чаши с вино и да пием за чудесното ни семейство.

И тъй като нямаше чаши с вино, си казахме наздраве с чашите с кафе.

— За семейство Гертнер! — каза Фриц.

— За семейство Гертнер! — повторихме и ние.

Сега липсваше само музиката от сериала „Далас“, която постепенно да се усилва. И ето ни отново:



Семейство Гертнерови — най-хубавият сапунен сериал. Ако току-що сте включили телевизора си, ето какво се случи накратко. В главните роли: старият деспот Фриц щедро размени вилата си за малка средностатистическа градска къща, като в същото време хвърли око на новата си съседка Роберта Кноп, която доброволно и безвъзмездно му чисти и глади. Най-големият син Оливер, който едва миналата седмица преспа с жената на своя брат. Щефан, по-малкият брат, който срещу един милион евро се съгласи да дели една къща с Евелин, чудно хубавата жена на Оливер, но предпочита да спи с продавачката на цветя Петра, която по естетически причини ви показваме само от кръста нагоре. Оливия, момичето с къдравите коси, което само не знае как се забърка в този сапунен сериал. И Евелин, жената на Оливер, която успешно се зае с отглеждането и култивирането на канабис и така помогна за осъществяването на юношеските мечти на всички пенсионери от квартала. Ето и поддържащите роли: Катинка, малката сестричка, която от ден на ден става все по-дебела и въздига до небесата мъжа си Еберхарт, който (по телевизията няма как да бъде подушен) има проблеми с потните си жлези. В останалите роли: децата Лея, Ян и Тил, които винаги по средата на закуската скачат и напускат зимната градина. Какво ще стане по-нататък със семейство Гертнерови? Ще получи ли Щефан работата в Чикаго и ще успее ли Оливия с къдравите коси най-накрая да му обясни, че вече отдавна не го възприема като свой съпруг? И какво я чака Оливия, когато вече няма да е част от това семейство? Ще успеят ли със своя милион Евелин и Оливер да поставят ново начало на своята връзка и дали ще бъдат щастливи и без деца? Ще успее ли госпожа Роберта Кноп да завладее сърцето на стария Фриц с чистене? И дали накрая няма да оспорва наследството на децата Оливер, Щефан и Катинка? Дали някой няма да изпълни заканата си и да запрати кана с кафе по главата на Еберхарт? Включете телевизорите и вижте сами, защото започва „Семейство Гертнерови“. Таатутаааа тутатутааа.



С Оливер работехме много усилено върху първите снимки на предаването и той както винаги беше много мил. Дори отново започна да ме нарича карфиолче. Онази неповторима нощ изглежда напълно беше заличена от съзнанието му. Много му завиждах, защото самата аз не бях в състояние да я забравя. Дори не бях в състояние да мисля за каквото и да било друго. Особено когато вечер седнехме на масата, направо се чувствах ужасно. Все пак на тази маса бяхме…

Но Оливер, както всички други, се беше върнал към нормалното си ежедневие. Умувахме върху предаването, с което щяхме да разхубавим градината на Елизабет. Само Хана беше посветена. Тя трябваше да излъже Елизабет, че е спечелила уикенд в СПА хотел, при това с правилно попълнена от името на Елизабет кръстословица, пратена до издателството на списанието от Хана. Елизабет се зарадва страхотно на букета и изглеждащото като истинско поздравително писмо от списанието. Така в следващите няколко дена ми се наложи да полагам страхотни усилия, за да не се издам по време на джогинга ни.

— Представяш ли си само: цели два дни козметични процедури за лицето, фризиране, масажи, обезкосмяване. Не е ли фантастично, голяма съм щастливка!

— Така си е! — отговорих.

— Мислиш ли, че там инжектират и ботокс? — попита Елизабет превъзбудено. — Знаеш ли, от известно време ми се е образувала тази бръчка на челото. Ужасно ме състарява, мисля, че е от раждането.

— Бръчката ще си изчезне от само себе си, като започнат да заливат лицето ти с онези аюрведични масла — казах й.

— Но не е ли малко нечестно спрямо Хана? В края на краищата тя е решила тази кръстословицата, нали? Не смяташ ли, че трябва да й отстъпя пътуването?

— В никакъв случай! — извиках аз. Но това изобщо не убеди Елизабет, затова добавих: — Освен това ти имаш много по-голяма нужда от тези процедури. Тя изглежда доста по-млада от теб.

Това помогна.

Единственото, което не бях предвидила обаче, беше неспособността на Хана да запази тайната ни докрай. Минаха само три дена и Елизабет вече знаеше всичко.

— Съжалявам много! — каза натъжена Хана. — Но Елизабет понякога е толкова прозорлива. На моменти имам чувството, че съм от стъкло и тя вижда през мен.

За сметка на това, Елизабет не показа и следа от тъга. Дори напротив, радваше се двойно повече: СПА хотел и нова градина. И това ако не беше повод за радост.

— Ти си просто истинска приятелка! — каза и се нахвърли да ме прегръща здраво.

— Какво ще правим сега? — закахърих се аз. — След по-малко от две седмици започват снимките. Откъде ще намерим в последния момент друга градина?

— О-о-о, я стига! — каза Елизабет. — Ти да не вземеш да напълниш гащите сега. Никой няма да забележи.

— Не съм сигурна — отговорих нерешително.

Мисля, че беше много тъпа идея да избера приятелка за това предаване.

Но Елизабет направо ме подлуди с молбите си.

— Когато се върна от СПА процедурите, така истински ще се зарадвам, че просто няма да повярваш!

— Е, добре! Не ми остава нищо друго, освен да продължа по план. Но знай, ако ме издъниш, това ще означава краят на моята кариера в телевизията.

— О, благодаря ти, Оливия! Обещавам ти, че няма да съжаляваш. Знаеш ли колко много искам тераса, на която да закусваме. Ще можеш ли да направиш такава?

— Ще видим — казах милостиво.

— Чудесно! — рече Елизабет и ми залепи още една целувка.

Не казах на Оливер, че Елизабет знае. Нямаше нужда да всявам излишна паника.

Иначе дори и Петра се държеше както обикновено. Продължаваше всяка сутрин да идва на работа и не пропускаше възможност да ме информира колко зле изглеждам. През останалото време продаваше бегонии на омаяните мъже. Връчих й писмено предизвестие, макар Щефан да каза, че не било необходимо.

— Вече обясних на госпожа Шмидке, че няма да имаме нужда от нея, когато затворим магазина — обясни ми той. — Тя прояви разбиране. Мисля, че нямаме основание да искаме да й навредим по какъвто и да било начин.

— Аз само уволних госпожа Шмидке, Щефан, не съм я хвърлила от моста!

— Става въпрос за обезщетението за безработни — отговори Щефан. — Ако я уволним по причини, свързани с проблеми от страна на работодателя, ще получи парите си веднага. Иначе ще трябва да чака три месеца.

— Тогава по-добре да си потърси друга работа! — казах аз. — Разбира се, ще й напиша и препоръка.

— Вече го направих — рече Щефан.

Започнах да се смея иронично.

— И какво точно написа? Че госпожа Шмидке винаги е много всеотдайна към шефа си и показва голямо желание за копулация9?

— Оли! — каза той. — Кога най-сетне ще престанеш да ми го натякваш?

— Може би, когато получиш работата в Чикаго — отвърнах аз.

Лицето на Щефан мигом засия.

— Чикаго! Не е ли страхотно? Винаги съм искал да живея в Щатите. Това просто е друг ритъм на живот. Хората там са толкова по-освободени. А само си представи, в края на седмицата хващаме самолета и разглеждаме Сан Франциско.

— Супер — възкликнах иронично.

Щефан, разбира се, не забеляза иронията в гласа ми.

— Със сигурност и там ще се намери някоя хубава градинка, която само чака да се появиш — каза той.

Той демонстрираше тотална незаинтересованост за моя живот. Затова само вяло го попитах.

— А какво ще стане с градинското ми предаване?

— Ах, Оли, скъпа! Та това изобщо не е сигурно! Нали ги знаеш какви са тези в телевизията, дори след като излъчат първото предаване, изобщо не означава, че ще има и още. Нали виждаш как Оливер се лута без успех вече години наред. Но можеш да използваш това при кандидатстването ти за работа.

— Ама разбира се! — казах аз.



В деня, в който беше насрочено интервюто за работа на Щефан, Евелин се появи в магазина с голяма чиния, пълна със сладки.

— Това коледни сладки ли са? — отвратена попита Петра. — Не е ли малко рано?

— Не. Това изобщо не са коледни сладки — отговори Евелин.

— Но това са звезди, еленчета, джуджета и дядомразовци — упорстваше Петра, като в същото време почукваше с дългия си изкуствен маникюр по малките фигурки.

Евелин очевидно беше приготвила сладките с формичките, които бях получила като подарък за осемнайсетия си рожден ден от приемната ми майка. (Имам рожден ден малко преди Коледа и подаръкът беше много мил. А че не им се зарадвах, си беше мой проблем.)

— Така е — отвърна й Евелин. — Но го направих само за да се различават. Звездите например са с ниско съдържание на масло. Никакъв холестерол. Дядомразовците са без захар. Еленчетата съдържат само две калории. Но абсолютният хит са джуджетата. Те са така приготвени, че докато ги яде, човек изразходва повече калории, отколкото приема.

— Хайде стига, бе! — стъписа се Петра. Сега вече погледна на сладките със съвсем други очи. — Те дори имат шоколад отгоре.

— Да, и марципан имат. От обезмасления, разбира се! — отвърна Евелин със сериозно лице, все едно, че наистина имаше обезмаслен марципан. — Преди тежах с четирийсет килограма повече.

— Наистина ли? — извикахме с Петра в един глас.

А след това добавих:

— Изобщо не съм знаела!

Евелин ми хвърли унищожителен поглед, който трябваше да ми даде да разбера, че през живота си не е тежала и грам повече. Естествено, колко бях глупава само.

— С тези сладки в продължение на само четири седмици отслабнах напълно — каза тя, вече обърната към Петра. — И сега, когато огладнея, се тъпча с тях колкото си искам, без изобщо да се страхувам, че на следващата сутрин ще са се натрупали на задника ми. Дори напротив, когато наддам няколко грама, веднага си хапвам от джуджетата.

— Не думай! — повтори Петра. — Не че имам нужда, но трябва постоянно да се въздържам да не хапна нещо излишно.

— О, това ми звучи познато — каза в отговор Евелин. — И когато човек не може да устои на изкушението, след това трябва да си бърка с пръст в гърлото. Ужасно е!

Петра кимна в знак на съгласие.

— Така че тези сладки слагат край и на постоянния глад — продължи Евелин.

— А вкусни ли са? — попитах аз.

— Много ясно! — отвърна ми Евелин. — Вземи си една звездичка.

Петра погледна завистливо как си взех една от сладките. Съвсем плахо отхапах от нея. Не че се страхувах от маслото без холестерол или шоколада без калории. Страх ме беше, че вкусът на канабис щеше да бъде толкова силен, колкото и мириса.

— М-м-м, много вкусно! — казах изненадано.

А погледът на Петра ставаше все по-завистлив.

— Нали? — Евелин сияеше. — Преди да налучкам рецептата години наред си блъсках главата защо тези сладки се продават толкова скъпо. Между другото, могат да се купят само в чужбина. В Германия изобщо не са разрешени.

— Типично по немски! — въздъхна Петра и впери лаком поглед в сладките. — Защо най-добрите средства за потискане на апетит се продават само в Щатите?

— Да, така е. Но дори и там са много скъпи — каза Евелин. — Имам предвид сладките.