— Има обаче и още нещо — казах аз, останала без дъх, и го погледнах сериозно.

Сега вече и той беше целият в кал.

— Казвай — полюбопитства Оливер.

Имах чувството, че лицата ни в момента се заснемат в близък план.

— Тези, черните презервативи — започнах тихо, — спомняш ли си ги?

— Разбира се, че си ги спомням — отговори Оливер.

Точно в този момент всички звуци в двора на Елизабет изведнъж замряха. Дори и птичките спряха да пеят.

— Един от тях е бил дефектен — рекох.

Епилог

Първата серия на градинското ни предаване беше излъчена наскоро, точно в началото на пролетта. Градината на Елизабет стана великолепна. А тя, Хана, Каспар и Марсибил също се представиха чудесно. Никой дотогава не беше виждал по-изненадана физиономия от тази на Елизабет, когато видя обновената си градина.

— Ох, колко отпочинала изглеждам само — възкликна тя по-късно, когато се видя по телевизията.

Оливер и аз също бяхме излезли много сладко. Рейтингът на предаването, отзивите на критиците и шумът, който се вдигна около него, надвиши многократно очакванията на програмния директор. Разбира се, не бяха изрязали калната сцена, но поне тогава все още имах плоско коремче, облечено в омазан с кал гащеризон. С времето вече не намирах калната сцена за чак толкова лоша. Малко по-късно започнах да изглеждам така, все едно бях глътнала футболна топка. А после гигантска тиква. А сега имам чувството, че в корема ми има огромен балон с нагорещен въздух. Оливер намира всичко това за великолепно, а аз мисля, че е някак необичайно. Слава Богу, че скоро всичко ще свърши. Вдругиден ми е терминът за раждане, а ако детето се е метнало на мен, ще се появи точно навреме. А и трябва да е точно, защото от май започва заснемането на първия от поредицата епизоди на „Градинска мечта — мечтаната градина. Едно шоу за градини и градинари“. Дотогава ми се искаше да съм овладяла изкуството на повиване, кърмене и денонощно будуване. Освен това силно се надявах да се върна, колкото се може по-скоро в стария си размер 36, но Катинка твърди, че това не може да стане толкова бързо. Тя казва, че здраво трябва да се изпотя, за да постигна желания ефект. А това значеше специални упражнения за стягане и гимнастика, както и няколкомесечна диета. Но пък можеше ли да й се вярва? Та тя твърди и че Еберхарт е най-добрият и най-красивият съпруг на планетата. Щастливката наскоро роди момиченце на име Мира. Винаги когато разказва драматичната история за раждането й (осемнайсет часа родилни болки, катетър, преливане на банки кръв, цезарово сечение), аз си запушвам ушите.

— А имай предвид, че ми е четвърто дете — винаги казваше Катинка накрая на историята си.

Това би трябвало да е един вид сплашване. В тези моменти Щефан винаги гледаше злорадо корема ми. Беше ясно, че ми желаеше такова мъчително раждане, нали трябва да има и възмездие.

Той получи работа във фирмата, при това много хубава за един маркетингов експерт, който толкова дълго време се беше занимавал с безполезни калкулации в собствения си разсадник. Работата в Чикаго обаче получи друг. За да бъдем съвсем точни, този друг беше Евелин. Може би беше малко подло от нейна страна да кандидатства за същата длъжност, но Евелин просто сви рамене и каза:

— По-добрият побеждава!

Самият Фриц не беше много ядосан, че Щефан не получи мястото, въпреки че беше пуснал своите специални връзки в действие.

— Е, поне мястото ще се заеме от член на семейството — казваше той.

Фриц също много се промени в последно време. Което ние отдаваме на горещата любовна афера със съседката му Роберта Кноп. От всичко, което се говори, става ясно, че двамата не се държат само за ръце.

За да бъдем точни, Евелин вече не беше член на семейството. Тя и Оливер от три седмици са вече разведени. Смятаме тя да бъде кръстница на нашето бебе.

Дни наред Щефан кипеше от гняв, когато разбра, че Евелин е измъкнала мечтаната работа изпод носа му. И до днес се свива болезнено, щом някой спомене името на Евелин. Но нещата постепенно се нормализират.

Беше малко сложно да поделим всичкото си имущество, но в крайна сметка успяхме. Аз откупих частта на Щефан от градината. Евелин пък откупи от Оливер дела му от пентхаус-апартамента (той й подари беемвето). Сега обаче Евелин не се нуждае от жилището, защото взе под наем в Чикаго страхотен апартамент, при това съвсем минималистично обзаведен. И така, тя отдаде под наем пентхауса на много добра цена и въпреки антипатията, която изпитваше, Щефан не можа да устои на доброто предложение. Все пак той се нуждаеше от подслон, а пентхауса изглежда наистина много впечатляващо. От време на време го посещавам, за да поддържам растенията на терасата. Отглеждането на цветя просто не му се отдава. Нито пък на новата му приятелка. Беше се запознал с нея във фирмата. Тя бе една приятно изглеждаща секретарка, която не демонстрираше никакви амбиции да се изкачва в служебната йерархия. Сигурна съм, че това ще й гарантира много добро съжителстване с Щефан, защото той не можеше да понася жена му да изкарва повече пари от него.

Оливер и аз се разбираме чудесно. Понастоящем живеем в съборетината, която вече наистина не заслужава прякора си. Продължихме ремонта оттам, откъдето Евелин беше спряла. С енергичната помощ на господин Кабулке се захванахме да я оправяме стая по стая и етаж след етаж. Сега старата развалина се бе превърнала в едно истинско бижу, в преобладаващо шведски битов стил. Е, поне си мисля, че може и да е шведски. Откакто Евелин я нямаше, започнах да изграждам свой собствен стил. Елизабет, с която само ходим, откакто коремът ми заприлича, сякаш съм глътнала голяма тиква (а отскоро само се поклащам до нея като патица), казва, че къщата е станала разкошна. Всъщност всички казваха това. Оливер настоя поради моя линг-линг проблем да направим две отделни бани. Първоначално смятах идеята за много тактична от негова страна. Но междувременно вече не съм толкова стеснителна и скована, каквато бях преди. Дори напротив, напоследък съвсем отказвам да ходя до тоалетната сама, защото няма да мога да се изправя с този балон в корема си. Една бременност слага край на много от основните правила на доброто възпитание. Дори искам Оливер да присъства при раждането и изобщо не ме интересува мнението на приемната ми майка по въпроса. В никакъв случай не бих искала да преживея сама нещо подобно.

Както виждате, всичко е наред. Е, вярно, с Щефан не се разбираме кой знае колко, но при дадените обстоятелства, не може и да се иска нещо повече. Фактически Евелин описа много правилно ситуацията: „Щефан понася загубата като всеки мъж. Държи жена си отговорна за нея“. Бившата си жена, за да бъдем съвсем точни. От почти две седмици сме официално разведени. За съжаление, той е много злопаметен и често обича да връща лентата назад. Например това, че сега съм с Оливер и очаквам дете от него, той възприема като атака срещу егото му. Съвсем наскоро дори каза, че се е захванал с Петра, за да ми отмъсти за изневярата със собствения му брат. Е да, слава Богу, че всички знаем каква е истината.

Какво стана с Петра, не знам съвсем точно. Приятелката на Елизабет, Хана, обаче се кълне, че я била видяла в новооткритото градинско отделение на големия строителен магазин. Била облечена в задължителната за служителите зелена престилка с оранжев гризач на гърдите. Хана твърдеше, че престилката била много удачно скроена, защото кривите крака на Петра изобщо не си личали. Физиономията на Петра обаче била много вкисната. Ако историята е вярна, градинското отделение със сигурност скоро ще затвори врати, защото Петра за нула време ще прогони всички клиенти от нежния пол. А пък с тази престилка едва ли ще успее да впечатли мъжете. Но на мен и без това ми беше все едно. Както вече бях казала, това градинско отделение не беше истинска конкуренция за нас.

Доктор Бернер, банковият директор Шерер и добрият стар Хуберт все още са едни от най-добрите ми клиенти. Какво направиха с канабиса, не знам. Но по всяка вероятност не го бяха изгорили. Веднъж, когато попитах Хуберт за това, той само загадъчно се усмихна и каза:

— Ще издам само, че това нещо става и за пиене…

Мисля, че са достатъчно големи за такива експерименти. Само за Фриц ми е малко жал. Опасявам се, че тайно му го слагат в питието и след това дяволски се забавляват за негова сметка.

Дъщерята на доктор Бернер, тази, която се беше оженила за месаря, посещава същия курс по раждане, като нас с Оливер. Много скоро щеше да дари месаря с първата им рожба.

Пфу! Какво пък е това? Тръба ли се спука? Наводнение?

О, страхувам се, че току-що ми изтекоха водите. Сигурно ще проявите разбиране, че точно в този момент ще трябва да приключа и да извикам с всичка сила за помощ.

Пожелайте ми успех!

Благодарности

Написването на една книга изисква много работа, а тази работа нямаше да мога да свърша без енергичната подкрепа на няколко човека. Искам да благодаря на скъпата ми майка, на Биги, на Силке, на Михаела и на Биргит, които жертваха своето време, за да спестят моето. Много се радвам, че ви има.

Искам да изразя и специална благодарност към моята редакторка д–р Клаудия Мюлер за търпението й, за чувството й за хумор, за критиката и похвалите, защото всичко това е нужно, за да бъде мотивиран един творец.

Беше много топло лято и невинаги беше лесно да се концентрирам върху работата си. Искам да благодаря и на съпруга си Франк за неговите оригинални решения, които направиха творческата ми дейност в ужасно горещата мансарда доста по-лесна. Така например, когато пишех, краката ми бяха потопени в голяма купа, пълна със студена вода и лед. А покривалото на леглото пък бе опънато на прозореца. И въпреки че изглеждаше странно, то изпълни предназначението си, тъй като чувствително по-малко оси се давеха в чашата ми с ябълков сок. За болките в гърба ми не беше виновен ти, скъпи, въпреки че те доста пообъркаха плановете ми.

През идващата зима сигурно ще ми липсват покривалото на прозореца, дълго проточилото се лято и цветущите ругатни на майсторите, които изключително шумно оправяха покрива на съседите. Съжалявам, че доста често си пожелавах някой от тях да падне от покрива.

Керстин Гир, август, 2003