— Имам един останал тест за бременност вкъщи — каза Евелин и намуси лице. След това набързо се ухили. — Бях се презапасила. Вече си мислех да го пусна за продажба в eBay.

— Не! — повторих аз.

Не можех да съм бременна. Просто не беше възможно. Това да не беше някакъв сапунен сериал:



Бременна ли е Оливия от зет си и как ще сподели това със снаха си, която години наред се опитва безуспешно да забременее? Ще се хвърли ли Оливия от моста, съдба, която всъщност трябваше да сполети продавачката на цветя Петра? Включете телевизорите си и гледайте внимателно, защото идва следващият епизод на „Семейство Гертнерови“. Едно семейство, което трябва да бъде ликвидирано.



Евелин ме побутна.

— Хайде, идвай! — каза тя. — В този случай самозалъгването няма да ти помогне с нищо.

— Но аз няма как да съм бременна — отговорих й.

Аз не мога, не трябва и не искам да съм бременна.

Евелин повдигна веждата си нагоре, точно по начина, по който го правеше и Оливер.

— Оливия, след всичкото, което знам, не е чак толкова малко вероятно да си бременна.

— Напълно невероятно е! — отвърнах категорично.

— Такъв е животът — каза Евелин, докато ме дърпаше за лакътя на излизане от магазина.

— Какво ще стане с Петра? — Тя все още лежеше на дивана и се хилеше като тиква.

— Тя може и да пукне тук — рече Евелин.

— Страх ме е от теб — казах аз.

На паркинга видях как господин Кабулке товари в колата на Еберхарт и Катинка саксии с дафинови храстчета. Очевидно Еберхарт се беше спрял на най-малките и същевременно най-евтините храстчета. Това означаваше, че съседите му и през следващите няколко години щяха безпрепятствено да наблюдават дебелото му, отпуснато шкембе, когато той се разхождаше около басейна.

В къщата беше тихо и вече не миришеше така остро на боя. Евелин ме заведе на горния етаж, където беше банята.

— Съжалявам, но тук изглежда отвратително — извини се тя.

— Знам. Все пак е моята къща, Евелин.

— Да, вярно! — отвърна тя. — Ето го и теста. Много лесно се използва.

— Евелин, аз не съм бременна.

— И защо, пък, да не може?

— Ние използвахме презервативи — казах и станах тъмночервена от срам.

— Знам — отвърна Евелин. — Черни.

За втори пореден път през този ден краката ми се подкосиха. Останала без сили, се свлякох и приседнах на ръба на ваната.

— Ти откъде знаеш?

Евелин ме погледна изненадано.

— От Оливер, разбира се! Да не си си помислила, че не си говорим?

— И какво точно ти е казал? — просто не можех да повярвам.

— Е, не всички детайли — отвърна Евелин. — Но достатъчно, за да започна да ревнувам. — След това поверително ми сподели: — Много е добър в леглото, нали?

Просто не бях в състояние да дам какъвто и да било отговор.

— Но трябва да добавя, че до голяма степен това е и моя заслуга — допълни Евелин. — През последните седем години го пазех само за себе си.

Само зяпах потресено.

— А що се отнася до презервативите, те невинаги функционират безупречно. Например, когато влязат в допир с плажно масло, стават порести.

— Но ние не сме използвали изобщо плажно масло — едва успях да продумам.

Започваше да ме хваща страх от Евелин.

— Оливия, какво става с теб?

— Започваш да ме плашиш — отговорих честно аз. — Имаш всички основания на света да ме мразиш. Не исках никога да разбираш за това. И просто не мога да си обясня защо Оливер ти е разказал всичко.

— Защото просто не умее да пази тайна! — каза Евелин. — Цялата тази история много го разстрои. Имаше нужда от женски съвет.

Някак си не можех да разбера какво точно искаше да каже.

— А ти какво го посъветва?

— Посъветвах го просто да изчака — отвърна Евелин. — Жените с характер не се хвърлят така лесно от обятията на един мъж в обятията на друг.

— Но аз не съм жена с характер — възразих й аз.

Или ако имах такъв, то тогава беше гаден характер.

— Напротив! — каза Евелин. — Ти имаш характер. Просто нямаш стил. Но върху това може да се поработи, казах го и на Оливер. Знаеш ли, той е толкова влюбен в теб.

— Какво? — Какво каза току-що Евелин? За един кратък миг дори почувствах радост. Но това не трая дълго. — О, Господи! Евелин, колко ли ме мразиш само?

Евелин отново въздъхна.

— Не. Само малко ревнувам, защото нещата между вас се развиха толкова бързо. Но, ако трябва да бъда честна, всъщност много се радвам. Оливер не заслужава да страда.

— Евелин, май грешно си разбрала. Оливер и аз решихме да забравим за случилото се. Ще се държим така, все едно, че нищо не е станало.

— Аз му дадох този съвет — каза Евелин гордо. — За да имаш известно време да размислиш.

— И ти можеш да се държиш така, все едно нищо не се е случило — рекох аз.

— Не мога да го направя. Оливия, мисля, че Оливер е забравил да ти каже нещо много важно. Бракът ни отдавна вече не върви на добре заради проблеми, които сега не бих искала детайлно да ти обяснявам. Искам да кажа, че ако всичко между двама ни вървеше добре, със сигурност нямаше да се съгласим на тази работа с размяната. Нали така?

Не казах нищо. Единственото, което бях в състояние да направя, бе да слушам с отворена уста. Всяка от думите й беше откровение за мен.

— А пък и тази история е детето беше голямо натоварване за нашата връзка. Оливер още от самото начало искаше да имаме деца, най-добре направо три-четири. Ха-ха! Сякаш съм като сестричката му? Е, в края на краищата се оставих да ме убеди. Имам предвид, че все пак наближавам четирийсетте и ми беше време да взема решение. Нали така? Бих могла да си представя да имам едно дете. А ако си вземех и детегледачка, да, бих могла да понеса всичко това. Но колкото повече се опитвахме, толкова по-малко ми се искаше да забременея. Всеки месец, когато ми идваше цикълът, аз чувствах облекчение, но не исках да казвам на Оливер. За съжаление обаче, той сам го забеляза. И се чувстваше тъжен. Всъщност, когато решихме да участваме в размяната на мъжете през май, вече и двамата бяхме наясно, че нашият брак е към края си.

— Размяна на жените — коригирах я аз механично.

Сега, откакто Евелин беше започнала да говори, светът ми се струваше някак си съвсем различен. Вече не всичко ми изглеждаше така черно. Хоризонтът се беше оцветил леко в розово.

— Във всеки случай и двамата го знаехме, но просто не искахме да го изречем на глас — продължи Евелин.

— Но нали постоянно се срещахте в някакъв хотел? — възкликнах аз.

— Да — отвърна Евелин и се ухили. — В леглото винаги сме се разбирали прекрасно. Но това не е всичко в една връзка, нали? Когато направих последния тест за бременност миналия месец, тогава и двамата най-сетне си казахме всичко. Че няма смисъл повече да опитваме и е по-добре да се разделим и всеки да тръгне по своя път. Оливер тогава ми сподели, че е лудо влюбен в теб. А аз му казах, че има големи шансове при теб, защото Щефан ти изневерява с кривокраката. А пък и изобщо не ти подхожда.

— Аха — промълвих аз.

Аха. Аха. Аха.

Хей?

— Да, но Оливер беше много наранен — продължи да разказва Евелин, — защото смята, че си спала с него само за да отмъстиш на Щефан. Аз му казах, че това са пълни глупости, но той е убеден, че ти все още си влюбена в Щефан.

— Не съм — казах аз.

— Аз знам това — отговори ми Евелин. — На мен няма нужда да ми обясняваш.

— Но аз си мислех, че Оливер все още те обича.

— Не, не ме обича — отвърна Евелин. — И то от доста време вече. Много се уважаваме и затова отлагахме толкова дълго нашата раздяла.

Гледах вторачено обувките си.

— Ако знаеш колко ужасно се чувствах, че ти причиних всичко това — казах аз. — Първо те подозирах, че имаш връзка с Щефан, а след това аз откраднах твоя мъж.

— Не, не — рече Евелин. — Не искам да те обидя, но ти не би могла да ми го откраднеш. Нашата връзка още преди това се беше разпаднала. А сега бъди така добра и се изпикай върху пръчицата.

Взех теста за бременност в ръката си.

— Би ли излязла навън?

Евелин завъртя очи.

— Моля те, Евелин, иначе няма да мога.

Евелин противно на волята си излезе и зачака пред вратата. После двете вперихме поглед в теста.

— Една черта — не си бременна, две черти — бинго! — каза Евелин. — А може ли да е от Щефан?

Поклатих глава.

— Не, от май месец не сме правили секс. Ако изобщо е позитивен, може да е единствено от Оливер.

По всичко личеше, че ще се появят две черти, тъмнорозови, напълно еднакви.

— Е, това вече е напълно откачено! — възкликна Евелин. — Ние се опитваме години наред, а вие от раз и готово. — Тя докосна ръката ми. — Добре ли си?

— … и готово — повторих отчаяно.

Сега вече двете черти се виждаха кристално ясно. Отново се отпуснах върху ръба на ваната.

— Мисля, че трябва да кажеш на Оливер — рече Евелин.

— Никога не съм искала деца. Ами ако един ден останат самички, ще започнат да се питат защо другите деца имат майки, а те — не.

— Сега защо ревеш? — попита Евелин.

— Отсега ми е жал за детето — изхълцах аз.

— Чуй ме, Оливия, познавам един много добър психотерапевт. Той ще ти помогне да преодолееш този проблем — посъветва ме Евелин.

— Ти пък откъде знаеш, че имам такъв проблем?

— От Оливер, разбира се.

— Ако и за в бъдеще ти разказва всичко за мене, просто трябва да забравим цялата история — отговорих, подсмърчайки.

— Не се притеснявай — усмихна се отново Евелин. — По принцип е много дискретна личност. Освен това аз вече няма да съм тук, за да мога да го изслушвам. Искам да кандидатствам за работа в чужбина. Но с голямо удоволствие ще стана кръстница на детето. Обаче единствено при условие, че няма да го кръстите Евелин.

— Едва ли ще го кръстим така. Какво мислиш, че ще каже Оливер?

— Много ще се зарадва — каза Евелин уверено. — В края на краищата едновременно ще получи не само жената, за която мечтае, но и детето, което иска. Господи, сигурно ще е с къдрава коса! — тя погледна часовника си. — Хайде, ела да видим какво става с кривокраката. Сега или е колабирала, или й се е отворил страхотен апетит. Хайде, какво чакаш? Размразила съм една маскарпоне торта. Скоро ще имаш удоволствието да видиш как твоята бивша съперница ще излапа цяла торта. За десет минути ще погълне повече калории, отколкото за десет месеца.

— Евелин?

— Хм?

— Моля те да ме извиниш. Обвинявах те несправедливо.

— Няма нищо — каза тя.

* * *

Не намерих сили да уведомя Оливер за моята бременност. И не бях толкова сигурна, както Евелин, че ще се зарадва, когато му призная чувствата си. Все пак съвсем наскоро си бях дала сметка за любовта си. А и след историята с Петра (която наистина изяде цялата маскарпоне торта с огромен слой сметана отгоре й) сигурно се съмняваше, че просто съм искала да се утеша с първия срещнат.

Евелин ме питаше всеки ден дали най-накрая съм казала на Оливер. Аз пък всеки ден й отговарях: „Не, все още не съм. Вчера моментът някак си не беше подходящ.“

Евелин само въздишаше и казваше: „По някое време той сам ще забележи.“

Е, чак толкова дълго не ми се искаше да чакам. Всеки път, когато наблюдавах Оливер отстрани, ме завладяваше невероятно чувство на щастие. Ако това, което Евелин каза, беше истина, значи той беше влюбен в мен. В мен: Оливия Карфиолова Поповопрасова. Беше много приятно усещане. Защото и аз бях влюбена в него. В Оливер Гертнер, най-добрият репортер за интервюта с пожарникари на тази планета.