— Тъй като, изглежда, искате да спестите пари – обясни Кени, – си помислих, че може би ще предпочетете да отседнете тук, вместо в хотел.

Затвореният жилищен комплекс се състоеше от скъпи наглед мезонети, които американците наричаха градски къщи. Всички бяха с хоросанова замазка и покриви със заоблени зелени керемиди. Навсякъде цъфтяха цветя и един градинар подрязваше кичестата бугенвилия, растяща покрай малката стена, отделяща единия имот от другия.

— Но това ми прилича на частно владение – запротестира Ема, когато той зави по алеята за коли.

— Собственост е на мой приятел – поясни Кени, натисна един бутон и вратата на гаража се отвори. – В момента е извън града. Можете да се настаните в стаята до моята.

— До вашата? И вие ли сте отседнали тук?

— Не ви ли го казах току-що?

— Но…

— Но ако не искате безплатна квартира, ваша воля. – Кени понечи да даде на заден ход. – Разбира се, това би могло да ви спести сто долара на нощ, но ако толкова желаете, ще ви откарам в най-близкия хотел. – Той завъртя ключа и колата започна да излиза на заден.

— Не! Не зная. Не съм сигурна…

Той спря колата, излязла едва наполовина от гаража, и я изгледа търпеливо.

Ема не бе свикнала да проявява нерешителност, особено когато сама не разбираше поради каква причина възразява. Нямаше значение дали и той живее тук. Нима не беше предприела това пътуване с твърдото намерение да изгуби доброто си име? При тази мисъл стомахът й се присви болезнено, но тя бе взела решение и нямаше да предаде каузата на „Сейнт Гъртруд”.

— Е, решихте ли вече?

— Да. Сигурна съм, че така ще е най-добре.

Той отново вкара колата в гаража.

— Във вътрешния двор има наистина много приятна гореща вана.

— Гореща вана?

— Нямате ли такива в Англия?

— Да, но…

Кени спря колата и слезе. Ема го последва. В единия край на гаража имаше подредени няколко кашона и в нишата бе обособено нещо като винена изба. През стъклените врати тя видя, че е добре заредена.

Той се отправи към вратата, водеща в къщата, но гостенката го спря.

— Господин Травълър?

Кени се обърна.

— Ами куфарите ми?

Кени въздъхна уморено, като човек, чието търпение е подложено на тежко изпитание, но отключи багажника и надникна вътре.

— Знаете ли, разнасянето на подобни тежести е много вредно за човек с болки в гърба.

— Имате болки в гърба?

— Засега нямам и възнамерявам и занапред да остане така.

Ема потисна усмивката си. Той беше вбесяващ, но доста забавен. И за да му даде един хубав урок, тя се отправи с маршова крачка към багажника и сама извади тежките куфари.

— Аз ще ги внеса.

Но вместо да се засрами, недодяланият глупак се подсмихна доволно.

— А аз ще ви придържам вратата.

Младата жена въздъхна раздразнено и повлече куфарите навътре към къщата. Двамата се озоваха в малка кухня с варовиков под, гранитни плотове и шкафове с вратички от гравирано стъкло. Късното следобедно слънце проникваше през таванския прозорец, осветявайки супермодерно кухненско оборудване.

— Много е красиво – възхити се англичанката. Остави куфарите на пода, прекоси кухнята и пристъпи в дневната, обзаведена с мебели в бяло, синьо и различни оттенъци на зеленото. Няколко растения с огромни листа се извисяваха близо до стъклените врати, от които се излизаше в неголям, закътан вътрешен двор, заобиколен от дървена ограда с виеща се лоза. В далечния край се виждаше просторна осмоъгълна гореща вана.

Кени метна стетсъна си върху облегалката на най-близкия стол, захвърли ключовете върху етажерка от бронз и стъкло и натисна бутона на лъскавия автоматичен секретар на телефона. Провлачен женски глас изпълни стаята.

— Кени, Тори е. Кучи сине, обади ми се веднага щом се прибереш или, кълна се в Бога, ще звънна на Антихриста и ще те изтропам, че преследваш непълнолетни католички. И в случай че си забравил, твоите пинги са заключени в багажника на беемвето ми, в комплект с Голямата Берта, с която спечели „Колониал”. Не се шегувам, Кени, ще ги счупя до един, ако не ми се обадиш до три следобед.

Той се прозя широко. Ема погледна крадешком елегантния часовник върху камината. Стрелките му показваха четири часа.

— Звучи доста ядосана.

— Тори? Тя просто така си говори.

— Това съпругата ви ли е? – не сдържа любопитството си Ема.

— Никога не съм се женил.

— Аха – промърмори тя и зачака.

Той рухна върху дивана с такъв вид, сякаш току-що бе пробягал маратон.

— Навярно годеница? Или приятелка?

— Тори е сестра ми. За нещастие.

Противно на желанието си, тя изпитваше все по-силен интерес към този великолепен ленив тексасец.

— Не разбрах какво точно имаше предвид. Голямата Берта? Пинки?

— Пинги. Стикове за голф.

— О, значи, сте голфър. Това обяснява познанството ви с Франческа. Неколцина от нашите преподаватели също играят голф.

— Нима?

— Аз предпочитам да карам велосипед, за да поддържам формата си.

— Ъхъ.

— Аз съм гореща привърженичка на ежедневните физически упражнения.

— А аз съм горещ привърженик на студената бира. Искате ли една?

— Не, благодаря. Аз… – Ема навреме се спря. – Да, всъщност обожавам бира.

— Чудесно – кимна Кени и се надигна от дивана. – Можете да се настаните в спалнята в края на коридора на горния етаж. Ще ви чакам във ваната с две изстудени бутилки веднага след като си свалите дрехите.

И преди тя да успее да отговори, Кени изчезна. Младата жена се намръщи. За човек, който се придвижваше по-бавно от костенурка, той за кратко време покриваше голяма територия.

Кени се облегна удобно в горещата вана, разположена на сянка в малкия вътрешен двор. Беше последен модел и въпреки названието си, бе снабдена с охлаждаща система, която поддържаше водата хладна през горещото тексаско лято. Обаче сега, в късния следобед, когато живакът показваше двайсетина градуса, беше много приятно да се потопиш в топлата вода.

Той бе поръчал да инсталират ваната веднага след като купи това място, един от трите имота, които притежаваше, включително ранчото в покрайнините на Уайнет, Тексас, и плажна къща в Хилтън Хед, която, за съжаление, току-що бе обявил за продажба, за да се измъкне от неприятностите със закона и финансовата каша, в която го бе накиснал бившият му мениджър Хауард Слатъри, с прозвището Хлъзгавия.

Чу звъна на телефона, но предпочете да го пренебрегне, тъй като несъмнено отново се обаждаше Тори. Докато придвижваше коляното си по-близо към крана на ваната, Кени се замисли над факта, че лейди Ема не знаеше кой е той. Би трябвало това да нарани самолюбието му, но младият мъж се радваше, че не се е оказал в компанията на някой, който ще започне да нищи подробностите от скандала.

Вратата, водеща към къщата, се отвори и лейди Ема се появи. Той се ухили. Беше облечена от главата до петите, плюс поредната сламена шапка, слънчеви очила и тънък розов халат, щедро осеян с бели цветя. Явно лейди Ема беше гореща привърженичка на цветята.

Кени отпи от бирата, сетне наклони гърлото на бутилката към нея.

— Гола ли сте под това?

Златистокафявите очи заблестяха в безброй оттенъци на изумлението.

— Разбира се, че не.

— Моят приятел има твърди правила и едно от тях е, че не можете да влезете облечена във ваната.

Очите й проблеснаха развеселено.

— Не е нужно приятелят ви да узнава за това, нали? – Изведнъж пръстите й върху колана застинаха. – А вие гол ли сте?

Кени отпи още една глътка и я изгледа невинно.

— Виждате ли, това е едно от онези неща, за които една американска лейди никога не пита, тъй като се подразбират от само себе си.

Тя се поколеба, после развърза колана и остави халата да се скупчи върху плочките.

Кени едва не се задави. Право там, в бълбукащата вода, една определена част от тялото му тутакси оживя и щръкна.

И не беше заради банския й костюм – бял и доста скромен цял бански, отпред с преплетени ирисови стъбла. Не, всичко беше заради тялото, което обгръщаше. Тази лейди определено не се втурваше към банята, след като добре е похапнала, за да пъхне пръст в гърлото си, какъвто навик имаха някои от бившите му гаджета. Лейди Ема притежаваше тяло на истинска жена с чувствени извивки на бедрата и възхитителни гърди. Когато един мъж е в леглото с нея, нямаше да му се налага да проверява дали всичко си е на място.

Кожата й беше безупречна и млечнобяла. Краката й бяха малко къси, но стройни и изящно оформени. И гладко избръснати. Кени се изпълни с облекчение, когато ги видя, защото човек никога не можеше да бъде сигурен с тези чужденки. Преди три години бе преживял неприятна изненада с една прочута френска актриса.

Въпреки закръгленостите на нужните места, той забеляза, че всичко в лейди Ема бе стегнато и твърдо. И въпреки че не се занимаваше активно със спорт, единствените части, които се полюшваха, бяха точно тези, на които им се полагаше. Явно велосипедът бе свършил отлична работа.

Тя си бе сложила червило, но в нежнорозов оттенък, а не яркочервено, което беше добре, защото навярно нямаше да успее да понесе някоя ярка окраска и неминуемо щеше да изгуби контрол. Младият мъж заключи съвсем основателно, че лейди Ема е въплъщение на една от шегите на природата. Да се надари с такова лице и фигура една жена с маниерите на фелдфебел! Всевишният сигурно доста се е посмял.

Той взе бирата, която я очакваше – макар и за миг да не вярваше, че тя ще я изпие – и й я подаде. Тя се запъти към него с енергична, стегната крачка и раздразнението му се завърна. Имаше вид, сякаш се канеше да освобождава Китай от комунистите, а не да отмаря в джакузи. Явно тази жена нямаше никаква представа как да го дава кротко.

Дамата се отпусна във ваната във възможно най-отдалечения край от него. Само след минута от бълбукащата вода се подаваха само раменете й и чифт тънки бели презрамки.

— Ние сме на сянка – изтъкна Кени, – така че може би не е зле да свалите шапката, освен ако не се притеснявате твърде много за… сещате се за какво.

— За какво?

— За плешивината си – заговорнически снижи глас Кени.

— Не съм плешива! Откъде ви хрумна подобна глупост?

— Всеки път, когато ви видя, шапката е залепнала за главата ви. Съвсем естествено е да го предположа.

— Просто харесвам шапки.

— Предполагам, че те са верни приятели на хората с оредяващи коси.

— Моите коси не са… – Тя завъртя очи, сетне със замах захвърли шапката. – Имате доста странно чувство за хумор, господин Травълър.

Но той не я чу, зяпнал запленено короната от пухкави светло карамелени къдрици. Те бяха толкова меки и лъскави като коприна, че за миг Кени забрави какъв трън в задника беше притежателната им. Ала този миг тутакси отлетя, щом тя заговори.

— Трябва да обсъдим дневния ред за утре – обяви делово.

— Не, не трябва. Ще пиете ли тази бира, или само ще я държите? И между другото, казвам се Кени. Всякакво друго обръщение ме кара да се чувствам като учител – не се обиждайте.

— Добре, Кени. И моля те, наричай ме Ема. Никога не използвам титлата си. Всъщност това не е титла, а по-скоро почтително обръщение. – Тя поднесе гърлото на бутилката към устните си, отпи щедра глътка, без дори да потръпне, и остави бутилката до ръба на ваната.

— Направо не проумявам защо не използваш титлата си – удиви се Кени. – Да имаш титла, е единственото хубаво нещо в това, да си британец.

— Е, ние не сме чак толкова лоши – усмихна се тя.

— И как си получила титлата?

— Моят баща беше пети граф Удбърн.

Той се замисли за миг.

— Струва ми се, че дъщерята на граф… спри ме, ако прекалено си пъхам носа в лични дела… но съм изненадан, че член на кралското семейство е принуден едва ли не да брои всеки шилинг.

— Аз не съм член на кралското семейство. Освен това голяма част от британската аристокрация живее в изискана бедност. Родителите ми не бяха изключение. И двамата бяха антрополози.

— Бяха?

— Баща ми загина, когато бях дете. А когато бях на осемнайсет, майка ми умря по време на разкопки в Непал. За нейно нещастие, най-близкият телефон се е намирал на стотици километри, така че не е имало възможност да се извика лекар, когато апендицитът й се спукал.

— Сигурно си израснала в доста затънтени места.

— Не. Отраснах в „Сейнт Гъртруд”. Мама ме остави там, за да може да работи, без да се притеснява за мен.

В гласа на лейди Ема не прозвуча нито една горчива нотка, но Кени не можеше да има добро мнение за жена, която бе изоставила детето си, за да прекара времето си в търчане по целия свят. От друга страна, ако майка му бе прекарвала повече време, търчейки наоколо, и бе посвещавала по-малко на него, детството му щеше да е много по-приятно и щастливо.