Дай целувка на мама, захарчето ми. Красивото ми бебче. Мама те обича най-много от всичко на света. Никога не го забравяй.

— Имаш ли братя и сестри? – поинтересува се Кени.

— Не. – Тя се потопи по-дълбоко във водата. – Нямам търпение утре да започна проучванията си, а освен това бих искала да разгледам някои забележителности, но преди да се заема с това, трябва да се отбия в някой магазин и да си купя една-две нови дрехи. Да знаеш случайно къде наблизо има студио за татуировки?

Кени така се сепна, че се задави и пенестата струя бира нахлу право в носа му.

— Какво?!

Тя бутна очилата на върха на главата си и го изгледа сериозно.

— Отначало се спрях на теменуга. Но се боя, че заради цвета може да прилича на синина и няма да изглежда красиво. Има толкова цветя, които обичам – макове, грамофончета, слънчогледи – но те са прекалено големи. Предполагам, че роза е добър избор, но пък е малко тривиално за татуировка, не мислиш ли? – Тя въздъхна и отново надяна очилата на носа си. – Обикновено не се колебая толкова, но този път не мога да реша. Ще ме посъветваш ли нещо?

Кени за пръв път в живота си загуби дар слово. Неочакваното преживяване го потресе толкова силно, че той се плъзна под водата и остана там за известно време, за да се съвземе. Но не му се удаде. Преди да остане без въздух, тя започна да го удря по темето. Това дяволски го вбеси и когато изплува, лицето му бе сгърчено в намръщена мрачна гримаса.

— Искаш да си направиш татуировка?

Тя имаше дори наглостта да се усмихне.

— Не подозирах, че в Щатите съществува толкова ясно изразена езикова бариера. И следващия път, когато ти хрумне да си потопиш така главата, не е зле да ме предупредиш. Реших, че потъваш.

Кени усещаше как кръвното му застрашително се покачва и още малко ще го тресне някой инфаркт.

— Това няма нищо общо с езиковата бариера! Просто особи като теб не си правят татуировки!

За пръв път, откакто се бяха срещнали, Ема застина напълно. За миг не направи нищо, сетне едната й ръка се подаде изпод мехурчетата и тя бавно свали очилата си. Остави ги на перваза, редом с бутилката бира, и се втренчи в него с кафявите си очи с цвят на горски мед.

— Какво по-точно искаш да кажеш с това, че особи като мен не си правят татуировки?

Кени виждаше, че я бе засегнал, но да го убият, ако разбираше защо.

— Преди всичко имам предвид благоприлични персони като теб. И консервативни.

Ема се надигна от водата. Изражението на лицето й го нагара да се почувства като провинил се ученик, току-що изпратен при директорката на училището, което не беше твърде далеч от истината.

— Искам да ви уведомя, господин Травълър – мина отново на „вие” тя, – че аз съм най-малко консервативната особа, която някога сте срещали!

Кени понечи да избухне в смях, но в следващия миг хлъцна, разсеян от водните струйки, стичащи се по тези бели, стегнати бедра.

— Щом казвате – едва смотолеви той, също възприемайки учтивата форма на обръщение.

— И съм… аз съм… абсолютно неблагоприлична! Я ме погледнете! Накисната в гореща вана с мъж, когото дори не познавах преди няколко часа!

— Но не сте гола – не се стърпя да изтъкне Кени.

Лицето й порозовя и преди той да успее да мигне, тя се потопи във водата и задърпа презрамките си. Право пред очите му, потънала сред бълбукащите мехурчета – единствено покривало на млечнобялото й тяло – тя свали банския си. Той я наблюдаваше как го измъкна от водата и го захвърли настрани от горещата вана. Банският пльосна кротко върху бетонния перваз, покрит с обли камъчета.

— Ето! И никога повече да не сте посмели да кажете, че съм консервативна!

Кени се ухили. Оказа се по-лесно, отколкото да вземеш бонбон от дете.

Докато Ема наблюдаваше проблясването на белите му зъби върху загорялото лице, осъзна, че отново се е издънила. Имаше избухлив характер, но усилено се стараеше да го контролира и отдавна не й се бе случвало да излезе от релси.

Потърси с трепереща ръка бирата и отпи солидна глътка, опитвайки се да се окопити, но мисълта, че лежи чисто гола във ваната с мъж, никак не облекчаваше задачата й. Беше свикнала да се справя с непокорни ученици, неразумни родители, властни членове на училищния съвет, както и с преуморени преподаватели. Как можа толкова лесно да се поддаде на провокацията на този мъж?

Докато се опитваше да си възвърне достойнството, все по-настойчиво усещаше нежната ласка на водата по кожата си. Неканена чувственост подаде изящната си глава. Ема изви силно врата й, остави бутилката и заговори по-рязко, отколкото възнамеряваше:

— А сега, след като изяснихме всичко, бих искала още утре следобед да се сдобиете с адреса на най-реномираното студио за татуировки.

Той я изгледа с празното изражение на умствено недоразвит. Но не можеше да се отрече, че физически беше прекрасно развит. Слънчевите лъчи танцуваха върху широките му силни рамене. Без стетсъна се виждаше, че мастилено черната му коса е гъста и се вие на едри къдрици, досущ като на паднал ангел. Ако някога скулптор от епохата на Ренесанса бе решил да извае тексаски каубой върху фриза на катедрала, несъмнено Кени Травълър щеше да бъде неговият модел.

— Проучвателните услуги са допълнително – обяви компаньонът й.

— Какво искате да кажете? Допълнително какво?

— Пари. Петдесетте долара на ден, които ми плащате, не покриват проучвателни услуги.

— Смятате, че намирането на студио за татуировки е проучвателна услуга?

— Да, госпожо, така смятам.

Трябваше да го очаква. Знаеше си, че тарифата му е прекалено изгодна, за да е истинска.

— И какво точно покриват петдесет долара?

— Най-вече шофиране. Както казах, изнамирането на студио за татуировки се таксува допълнително. Освен това не правя прически и маникюр.

— Не съм ви молила да…

— Масажът е включен в петдесетте долара. Но разбира се, вие вече го знаете.

— Мас…

— Пренос на куфари – само веднъж на ден. Ако има свръх багаж, ще ви струва допълнителна хилядарка. Обичайните услуги на екскурзовод са включени в основния пакет, но ако се наложи да ви превеждам от испански, ще ви таксувам допълнително на час. А за секс – още петдесет долара. Устройва ли ви?

Тя го зяпаше сащисано, питайки се дали не й е влязла вода в ушите.

Кени поклати глава.

— Не, права сте. Сега сме извън сезона, така че ще ви направя отстъпка. Ето какво. Нека да е трийсетачка за секс, но за цяла нощ, не само за един път. Един ограничен финансово турист като вас не може да не признае, че едва ли ще му предложат по-изгодна цена.

Много бавно езикът й успя да се отлепи от небцето.

— Секс?

— Цяла нощ за трийсет долара. – Той подпря лакти на ръба на джакузито. – Напоследък се замислих над несправедливостите на живота. Една жена може да взема стотачки за цяла нощ, но един мъж… По дяволите, това си е чиста дискриминация. Кълна се, че най-сериозно смятам да се оплача в Комисията по трудовите права.

Ема не можеше да откъсне поглед от него. Чувстваше се едновременно отвратена и запленена.

— Жените ви плащат за секс?

Той я изгледа, сякаш беше бавноразвиваща се.

— Вие сте наели придружител.

— Мислех, че съм наела шофьор.

— Екскурзовод. Придружител. Едно и също е. Франческа не ви ли обясни за шофьорските и ескортните услуги?

— Очевидно не – смотолеви тя.

Кени поклати глава.

— Май ще се наложи сериозно да поговоря с нея. Тя трябваше да вземе под внимание обстоятелството, че вие не сте запозната с тукашните порядки. А сега аз се оказвам в неловко положение. Не обичам да обсъждам хонорара с клиентите си. Предпочитам да говоря най-вече за удоволствие.

Тонът, с който наблегна на последната дума – с текаския си провлачен изговор, сякаш премяташе с език разтопен шоколад – изпрати цял батальон тръпки по гърба й.

И внезапно в главата й се завъртя лудешка вихрушка от мисли. Наемен секс? Дали току-що не бе открила решението на всичките си проблеми? Стомахът й се сви на топка. Не. Това беше немислимо. Невъзможно.

А защо не? Тя разполагаше само с две седмици, за да се измъкне от мрежата, която онзи жалък Хю Холройд бе изплел здраво около нея и „Сейнт Гъртруд”, а тази лудост щеше да е много по-скандална от всякаква татуировка.

Младата жена се замисли над вероятността Франческа да е избрала Кени Травълър за гид точно по тази причина. Франческа не подозираше за коварните планове на Холройд, ала знаеше нещо друго – колко силно се срамува Ема от нищожния си опит с мъжете.

Един следобед, преди няколко месеца, двете пиеха чай в малката къща на Ема на територията на „Сейнт Гъртруд” и откровенията на Франческа относно собствения й труден преход към зрелостта подтикнаха Ема да й сподели някои подробности от миналото си. Франческа вече знаеше колко силно Ема обича „Сейнт Гъртруд” – единствения дом, който някога бе имала. Ала отрастването й в девическо училище бе ограничило контактите й с мъжете.

Дори когато постъпи в университет, положението не се промени кой знае колко. Смъртта на майка й я бе оставила без петак и тя бе принудена да се труди от сутрин до вечер. Лекциите и работата не й оставяха време за развлечения, а повечето от мъжете, които намираше за привлекателни, се плашеха от нея. Те, изглежда, предпочитаха по-кротки и женствени персони, по-малко властни и склонни да раздават заповеди наляво и надясно.

Ема съвсем ясно осъзнаваше, че за нея би било далеч по-разумно след дипломирането да си бе намерила място на преподавател в Лондон, но „Сейнт Гъртруд” беше нейният дом и старото скъпо училище я теглеше като магнит назад. За съжаление, изборът на ергените в малък град като Лоуър Тилби беше твърде ограничен, а освен това тя, изглежда, им вдъхваше повече уважение, отколкото страст.

Тъкмо бе започнала да свиква с мисълта за самотно съществуване, лишено от радостта на детско присъствие и обич, когато назначи Джеръми Фокс за преподавател по история на нейното място, овакантено, след като тя стана директорка на училището. Само след няколко месеца Ема се влюби в него. Джереми беше мил и добър, с приятно чувство за хумор и по своему привлекателен с вида си на разсеян учен, което винаги й бе допадало. За нещастие, той беше неин подчинен, но двамата имаха общи интереси и много скоро станаха добри приятели.

Тя се чувстваше удовлетворена от това безоблачно приятелство до онзи дъждовен ноемврийски ден миналата година, когато прекара няколко часа с едно тъгуващо по дома си шестгодишно момиченце, сгушено на коленете й. Мрачното време ведно с нерадостните мисли за наближаващия й трийсети рожден ден и сладкото ухание на детето, притиснато под брадичката й, замъглиха здравия й разум и професионализма. Същата вечер се качи в апартамента на Джеръми и по възможно най-деликатен начин му намекна, че чувствата й не са само приятелски.

Ала когато видя потресеното му изражение, осъзна, че е направила ужасна грешка. Той бе задушаващо внимателен и загрижен, докато й обясняваше, че чувствата му към нея са като към добра приятелка, но нищо повече.

Ти си толкова силна, Ема. Невероятен лидер.

Все пак не бе изгубила здравия си разум чак дотам, та да не разбере, че това не беше комплимент. Скоро след това й се наложи да се усмихва принудено по време на сватбената церемония на Джеръми с двайсет и една годишно девойче, което не можеше да отличи Великата харта на свободите от линията „Мажино”.

Ема си припомни изпълненото със симпатия изражение на Франческа, когато й разказа за Джеръми.

— Значи, още си девствена – заключи приятелката й лаконично и съкрушено поклати глава.

Лицето на Ема пламна от срам.

— Е, разбира се, срещала съм се с мъже. И имаше няколко пъти, когато аз… – Нямаше смисъл да се преструва – Да. Така е. Голям позор, нали?

— Съвсем не. Ти просто си твърде благоразумна и взискателна.

Но въпреки милите думи на Франческа, Ема се чувстваше като някакъв урод. Въпреки това никога не би й хрумнало да плаща за секс, ако не беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. След толкова седмици, прекарани в мъчителни терзания как да спаси училището си, нима решението може да се окаже толкова просто? И толкова трудно?

Трябваше да узнае повече.

— Вашите сексуални услуги… – Младата жена се прокашля. – Какво по-точно включват?

Бутилката застина на половината път до устните му, а леката усмивка, играеща върху тях, помръкна. Той се втренчи продължително в нея, сетне отвори уста, за да отговори. Но тутакси я затвори. Отново я отвори. Отпи солидна глътка бира.

Ема наблюдаваше как играят мускулите на гърлото му, докато той преглъщаше. Очевидно беше изненадан и тя почти можеше да прочете мислите му. Явно бе сметнал, че е твърде консервативна, за да му плаща за секс, и сега навярно съжаляваше, че толкова прибързано е смъкнал цената.