— Тази вечер… по време на… нашата среща… искам да съм сигурна, че разбирате, че във всеки миг мога да прекратя всичко.

— О, това въобще не е проблем.

— Добре.

— Защото ви гарантирам, че изобщо няма да ви хрумне да прекъсвате каквото и да било. Освен ако, разбира се, не сте лесбийка. Въпреки че дори и тогава…

— Не съм лесбийка.

Той имаше нахалството да изобрази разочарование.

— Просто смятам, че ще е по-добре, ако се договорим за определени условия – продължи тя решително.

Той въздъхна.

— В крайна сметка аз съм клиентът, а клиентът…

— Ще ядете ли този картоф, или само ще го бодете?

Ема заби вилицата във въпросния картоф.

— Просто изтъквам, че…

— Горе.

— Какво?

— Качете се на горния етаж. – Той бутна стола си назад и се изправи. – Виждам, че няма да успея да се насладя на храната, докато не свършим с деловата част.

Ема се взря в празната му чиния.

— Можете да я вземете със себе си, ако искате – посочи той чашата й с вино. – О, по-добре аз да я взема. Зная колко обичате други хора да ви разнасят вещите.

— Мога сама да отнеса чашата си – изсъска Ема и я грабна от ръцете му. – Тежките куфари са друга… – Преди да довърши мисълта си, усети как краката й сякаш сами я понесоха към стълбите.

Топлата му длан я побутваше по кръста.

— Ще използваме моята спалня. Леглото там е по-просторно, а аз обичам да имам по-широко поле за действие. – Двамата стигнаха до горната площадка. – Дяволите да го вземат, забравих веригите.

Пръстите й едва не прекършиха финото столче на чашата.

— Какво?

Той завъртя очи.

— Само се шегувам. Прекалено сериозно приемате всичко.

Тя така и не намери достоен отговор и реши, че е по-благоразумно да премълчи.

Кени я бутна през прага, превъртя ключа и мигом намали осветлението до приглушено златисто сияние. Като всичко останало в къщата, и тази стая бе обзаведена елегантно и с вкус. Снежнобелите цветове подчертаваха тъмносините и тъмнозелените тонове. Всяка мебел беше произведение на изкуството – изисканото бюро, високият шкаф с резбовани сребристи листа, леглото в стил артдеко с инкрустирана със сребро табла при главата.

Ема се вторачи в леглото. Ето къде щеше да се случи. Там, пред тази табла, в това легло, приличащо на музеен експонат, с мъж, на когото плащаше за работата, тя най-сетне щеше да изгуби девствеността си. Внезапно й се стори, че това е най-тъжното нещо, което й се бе случвало.

— Аз… аз трябва да използвам банята.

— Разбира се. – Кени взе чашата от ръката й. – Отзад на вратата е закачен черен копринен халат. Защо не се отървете от дрехите и не го облечете, преди да се върнете в спалнята?

Също като в лекарски кабинет, помисли си младата жена.

— Или… може би ще предпочетете аз да ви съблека. – Ръката му се протегна към перленото копче на шията й.

Ема се стрелна към банята.

Вратата зад нея се затръшна и Кени се подсмихна. Лейди Ема може и да беше възел от нерви, но той отдавна не се бе забавлявал така.

— Халатът много приятно гали кожата! – подвикна към затворената врата.

Отвърна му мъртвешко мълчание.

Кени вече бе забелязал, че свенливата английска благородничка харесва гърдите му, затова изхлузи тениската си през главата и я захвърли небрежно. След като се освободи от обувките и чорапите – но не и панталона, защото искаше да подсили напрежението – отвори шкафа със стереоуредбата и избра диск на Майкъл Болтън. Самият той не беше негов запален фен, но музиката му беше добра за сексуален фон. Въпреки твърденията му отпреди малко, Кени се представяше отлично под музикален съпровод. Звуците на романтична балада изпълниха стаята и той реши, че най-хубавото в цялата история е, че нито една жена не е способна едновременно да се целува и да раздава заповеди.

Само при мисълта за пухкавата чувствена уста на лейди Ема по тялото му се разля гореща вълна. Странно, но тя, изглежда, изобщо не подозираше с какви амуниции я бе въоръжил Господ. Навярно любовниците й не са си дали труда да го споделят с нея.

Кени се отпусна в едно от удобните кресла в спалнята, за да допие виното си. Беше наистина отлично бяло бургундско, реколта 1995 година. Отпиваше лениво, забил взор във вратата, сякаш й заповядваше да се отвори.

Ала това не стана и Кени най-после осъзна, че ще се наложи лично да я изведе оттам.

Също така осъзна, че очакването имаше опасен ефект върху либидото му. Вместо да го успокои, той се бе разгорещил дори повече, отколкото по време на онази знаменита кратка игра на турнира „Уестърн Оупън”. Ако незабавно не се вземеше в ръце, нямаше да заслужи и пукната пара, да не говорим за трийсетте долара, които тя си мислеше, че му плаща. За всичко беше виновна онази уста, без да се споменава чувственото й изящно тяло, което така и не му се удаде да огледа по-добре.

Той остави чашата й върху килима и се отправи към банята. Почука леко, после отвори вратата.

— Лейди Ема?

Тя стоеше неподвижно в средата на помещението, облечена в черния му копринен халат, а дрехите й бяха грижливо сгънати върху плота.

О, Боже.

Халатът му обгръщаше като втора кожа всяка нейна извивка. Докато я изпиваше с жаден поглед, две чувствени пъпки щръкнаха под гладката коприна, покриваща гърдите й. В този момент той едва не свърши.

Но сетне забеляза, че юмруците й стискат конвулсивно мекия плат, и Кени разбра колко нервна и изплашена е тя. Докато се любуваше на разрошените й светло карамелени къдрици и изплашените й очи с кехлибарения цвят на отлежал коняк, остатъкът от почтеността му неканено надигна глава и той се засрами от себе си.

— Знаете ли, лейди Ема, не е нужно да го правите, ако не желаете.

Малката й брадичка се вирна решително, раменете й се изпънаха назад, а пълните й устни се стиснаха в упорита черта.

— Глупости.

Тя се шмугна покрай него в спалнята, като едва не го събори. Съчувствието му мигом се смени с раздразнение. Незнайно защо, но нещо в нея можеше на минутата безумно да го раздразни.

Младият мъж я последва в спалнята.

Пръстите й се вкопчиха в колана на халата.

— Можете да действате.

Щеше да действа, и още как. Щеше да действа така, че да я пощури и да заличи всякакви команди от малката й главица.

Кени разкопча кожения си колан. Очите й се приковаха в катарамата, сякаш беше бомба, която всеки миг ще се взриви. Но той не измъкна колана от гайките, а го остави да виси небрежно.

— Преди да продължим нататък, искам да запомня очертанията на тялото ви – рече с дрезгав глас.

Пъхна палец под колана на панталона си, точно под ципа, и пристъпи към нея. Затвори очи театрално и сложи ръце върху раменете й.

Ема подскочи, но Кени го очакваше и не позволи на реакцията й да го спре. Няколко минути ръцете му останаха неподвижни, докато не усети как мускулите й леко се отпуснаха. После плъзна длани надолу по ръцете й.

И накрая им даде пълна воля. Милваха я по гърба. По ребрата. Задържаха се върху извивката на бедрата.

Тя стоеше покорно, докато той я галеше през коприната. Храбър оловен войник. Докато не стигна до гърдите й. Пое ги в дланите си, топли и заоблени. Тя затаи дъх, докато той ги обхождаше нежно с пръсти. Издаде тих задъхан стон. Ръцете й се вдигнаха и се отпуснаха върху гърдите му, разбунвайки сетивата му.

Кени отвори очи и видя, че клепачите й са спуснати, а между веждите й се бе появила съсредоточена бръчица. Той погали с палци зърната на гърдите й. Бяха твърди като цветни пъпки. Ема ахна и устните й се разтвориха.

Пухкави, леко нацупени устни.

Размиха се пред очите му, той сведе глава и ги завладя.

Беше, все едно да целуваш топлите листенца на роза. Тя също ухаеше на рози, в съзнанието му се мярна мисълта, че тази решителна и властна жена притежава най-меките и най-сладки устни, които някога бе целувал.

Тя продължаваше твърдо да ги стиска, ала тялото й леко омекна. Кени плъзна върха на езика си по чувствената извивка на долната й устна. Не й бе останала и капка упорство и тя я разтвори, за да го пусне в кадифената си мекота.

Той обичаше бавните продължителни френски целувки. Повечето жени бяха твърде нетърпеливи, за да им се насладят, но лейди Ема се оказа по-умна и следваше инстинктите си. Позволи му да продължи колкото иска, езикът й започна да танцува бавно в ритъма на неговия, а кръвта забуча в ушите му.

Гърдите й изпълваха дланите му и той изведнъж осъзна, че толкова се бе увлякъл да се наслаждава на устните й, че съвсем бе забравил за тях. За пръв път му се случваше.

Стисна нежно топлите кълба. Ема се изви и се притисна към гърдите му, а устните й се разтвориха още по-гостоприемно. Кени отново потърка набъбналите зърна. Те се втвърдиха и той болезнено закопня да прокара език по тях, ала още не се бе наситил на целувката.

Навярно и тя изпитваше същото, защото той усети върха на езика й да се плъзва в устата му и въпреки всичките си хвалби какъв опитен и расов жребец е в леглото, Кени осъзна, че всеки миг ще експлодира.

Простена и я привлече към леглото, ала смяната на терена ни най-малко не му даде възможност да се опомни и овладее. Искаше да я види цялата и когато се отпуснаха върху матрака, с усилие се отдръпна с няколко сантиметра.

Тя дишаше тежко и дъхът й рошеше косите му като топъл пролетен вятър.

— Бихте ли… бихте ли свалили дрехите си?

Не беше заповед, а задъхана молба и ръката му се стрелна към панталона. Разкопча го, но членът му бе толкова твърд и набъбнал, че пръстите му непохватно дърпаха ципа като неопитен тийнейджър. А бързо повдигащите и спускащи се гърди окончателно го разсеяха. Не можеше да издържа нито миг повече.

Подхвана с пръст края на черния копринен халат и го дръпна рязко. Платът се закачи на зърното й, после се плъзна настрани, откривайки белоснежното полукълбо, нашарено с фини сини венички, увенчано с нацупена светлорозова пъпка, обрамчена от черна коприна, мамеща го като зрял плод. Кени се наведе, за да го вкуси.

Ема почувства как устните му докосват зърното й и забрави да диша. Устните му се сключиха около зърното в топла хватка. Върхът на езика му се движеше напред-назад. Тя имаше чувството, че всеки миг ще полети и пръстите й се вкопчиха здраво в копринената завивка на леглото като в надеждна котва.

Той започна да я смуче.

Тялото й тръпнеше, обливано от горещи и ледени вълни. Сълзи замъглиха очите й. Искаше това никога да не свършва. Щеше да умре, ако той спре. Кени вече не беше разхайтен красавец, нает от нея за една нощ. Вместо това се превърна в първия й любовник. Нежен и внимателен. Безкрайно скъп.

Костите й сякаш се топяха в леглото. Тя почувства лекото одраскване на нокътя на палеца му през коприната, покриваща другото й зърно и тялото й отново пламна.

— Не мога… не мога да понеса това – пророни Ема задавено.

В отговор той засмука още по-настървено. Пое другото й зърно между пръстите си и го стисна…

Това бе най-сладката болка, която някога бе изпитвала. Изпод клепачите й потекоха солени сълзи и покапаха върху възглавницата. На ръба на екстаза, Ема разтвори крака, безмълвно подканяйки ръката му да я докосне там. Съвсем леко. Само да я погали. Повече не й бе нужно.

Той отново стисна зърното й и тя тихо изхлипа.

Кени вдигна глава и се намръщи, щом съзря сълзите й.

— Заболя ли ви?

Не беше способна да му отвърне. Вместо това лежеше като последна развратница, с разголени гърди, с влажни и щръкнали зърна, с разтворени бедра под смачканата коприна.

Видя, че панталона му е разкопчан, ала черните копринени боксерки скриваха внушителната му мъжественост. Ема се опита да поеме достатъчно въздух, за да го помоли да не спира, да я докосне отново, да свали този панталон и да изгори черните боксерки.

Той се отдръпна към ръба на леглото и прокара ръка през разрошената си коса.

— Какво ще кажете, дали да не позабавим малко темпото? – Гласът му прозвуча дрезгаво, излизайки с усилие през стегнатото му гърло.

— Не! – извика тя и седна в леглото.

Кени я зяпна смаяно.

Ема облиза устни. Изтри сълзите си с ръкава на халата. Пое дълбока глътка въздух. Забрави да прикрие гърдите си с коприната.

— Не. – Подви крака. – Всичко… всичко е наред.

— Май се поувлякох.

— Всъщност не сте. Искам да кажа, направихте го, но… аз не бях… тоест харесваше ми, че вие…

Мили Боже, какви ги плещеше? Тя се озърна, за да събере мислите си, и осъзна, че в стаята се чува тиха музика. Пое дълбоко дъх и се огледа за подробности. На шкафа върху купчина монети лежеше портфейл. На пода бяха захвърлени чорапи. Зад тях се виждаха полуотворените огледални врати на гардероба.

Ема отново пое дъх.

Върху нощното шкафче имаше пръснати няколко книги, сред които „Биография на Теодор Рузвелт” и том от „История на Тексас”. Няколко списания за голф. Върху корицата на най-горното имаше снимка на мъж, който й се стори познат. Лице, което сякаш разпозна.