Аз започнах да се оглеждам крадешком наоколо, докато смъквах дънките си. И изведнъж съвсем ми омекна. Просто имах чувството, че се събличам в градската библиотека.

— Всичките ти проклети рафтове с книги ме нервират! — промърморих.

— Я виж ти! Това не го бях чувала! — Тя се усмихна широко, взе ръката ми в своята и отново докосна кокалчетата с устни.

После се любихме два пъти един след друг. Без финес, но ни беше толкова трудно да спрем, колкото да спреш влак стрела по високоскоростна железопътна линия.

На третия път прошепнах в ухото й:

— Сега сме като две кучета, които ще останат залепени едно за друго, освен ако някой не ги залее с кофа вода!

Тръгнахме из апартамента й, без да се отделяме един от друг. Тя изпържи яйца с бекон, докато аз бях в нея, отзад. Сложи престилка около корема си и я завърза на гърба ми.

Отидохме в банята и взехме душ като някое осмокрако праисторическо животно.

Мислехме да омотаем един чаршаф около себе си и така да излезем за вечерния вестник и да изкараме акъла на минувачите. Започнахме да упражняваме стъпките си, но преди да успеем да нагласим чаршафа добре, погледът й се замъгли и тя се строполи на килима в коридора. Изпъшка нещо за червени петна по гърдите, така и не разбрах какво искаше да каже.

По изключение не ми се налагаше да поглеждам часовника, защото бях убедил Бенгт-Йоран да поеме вечерното доене, ала нали трябваше да се мисли и за утрешния ден. Не можех да си представя да се отделя от нея дори и за секунда, затова я помолих да дойде с мен вкъщи.

Четвъртия път имах време да усетя, че тя го стискаше вътре в себе си. Там долу имаше толкова сила, колкото една опитна доячка от планините има в юмруците. Казах й го.

Потърка носа си в моя и промърмори:

— Мислиш ли, че мога да се науча и да доя?

15

Любовта превръща другите в гълъбчета,

газели, котки, пауни,

а мен — трепереща, влажна и прозрачна —

в твоята медуза?

С Йорян четяхме „Радостта от секса“17 заедно. Масажирахме се с ароматни масла, после опитвахме всевъзможни пози и техники. Често симулирах оргазъм. Трябва да призная, че това не беше с цел да направя Йорян щастлив — просто понякога не издържах повече, а той не искаше да се откаже, преди да е постигнал целта, която си бе поставил. Такъв беше и в научната си работа — формулираше хипотеза и не се предаваше, докато не я докаже.

Йорян беше прочел някъде, че по гърдите на жените се появяват червени петна след оргазъм, и когато видеше, че аз съм си все така бяла както обикновено, на челото му се появяваше бръчка на раздразнение и изглеждаше, сякаш възнамерява да започне отначало. Опитвах се да мина с номера, че ми липсва пигментация, при което той се впускаше в безкрайна лекция за разликата между пигментация и стимулиране на нервни окончания. Не ми оставаше нищо друго, освен да заспя от изтощение.

Реших, че просто не съм толкова чувствена натура.

Грешала съм.

Когато излязох от дамската съблекалня и тръгнах към басейна, първоначално не успях да различа моя Горски собственик. Оглеждах се за тромава походка и за свещената шапка. И ето че той внезапно се появи до мен, във взетия под наем бански. Имаше тесни бедра, широки рамене и ръце с изпъкнали вени, които се извиваха като въжета. Лицето и ръцете му до лактите бяха загорели от слънцето, а останалата част от тялото беше бяла като тебешир. Пепелявожълтата коса се бе накъдрила от влагата и изглеждаше златисто кафява.

Когато погалих прасеца му с палеца на крака си в кафенето, той постави хавлиената кърпа върху скута си и се усмихна смутено. Това не ми убягна.

Яйчниците ми забушуваха така силно, че просто нямах търпение да го заведа вкъщи.

Със сигурност жената, която прекара онзи следобед на домашния си адрес с лице от мъжки пол, беше Десире Валин. Имах същия личен идентификационен номер, същата шофьорска книжка и същите бенки, с които се бях събудила сутринта.

И все пак не бях същият човек. Може би изпитвах внезапно раздвоение на личността, като това, за което пишат в неделните приложения на вестниците.

Бях зашеметена, той така ми завъртя главата, че тя се отдели от тялото ми и трябваше да я държа като балон на връзка, докато се извивах и въргалях в леглото. Часове наред. Успях дори да изпратя една тъжна мисъл на Йорян, когато червенината пламна по гърдите ми.

Попадне ли ми някоя книга с описания на вълнуващи сексуални преживявания, бързо ми доскучава. В крайна сметка всичко се свежда до едно и също. Но когато ти се случи на теб самия, го изпитваш като земетресение от девета степен по скалата на Рихтер. Достатъчно е само да си помисля за това, за да ми се завие свят отново.

Привечер вече бяхме с подпухнали зачервени лица и ожулвания по тялото. Той заяви, че трябва да отидем у тях, и аз мушнах четка за зъби и шампоан в една чанта.

Не си взех нощница. Но пък си сложих шапката, която ми подари за рождения ден.

Трябваше да преместя цял куп метални отпадъци в огромния му пикап, преди да се настаня на предната седалка. Спряхме на една бензиностанция по път и купихме сирене и франзела. Той посочи неопределено към щанда с презервативи, ала аз поклатих глава и нарисувах спирала върху запотеното стъкло. Още си беше на мястото, като спомен от Йорян.

Когато стигнахме до къщата му, беше вече тъмно и не успях да си създам реална представа за обстановката наоколо. Но миришеше успокояващо на село, а къщата беше голяма, боядисана в червено и стара. Той ме въведе в дневната, след което изчезна към обора на вечерна проверка.

Вътре в самата къща също усетих миризма на село, която, честно казано, не беше особено приятна. Смесица между мухъл, вкиснато мляко и мокро куче.

И така, аз се срещнах насаме с къщата му, което определено беше жалко — изпитвах нужда от неговата суха, топла трипръста лява ръка за подкрепа. Защото нямаше никакво съмнение, че в тази къща живееше мъжът с безвкусния надгробен паметник.

Започнах от кухнята. На тавана имаше неонова лампа, а вътре в нея — няколко умрели мухи. Стените бяха сиво-сини и си личеше, че са били такива през последните петдесет години. Тук-там се забелязваха следи от размазани мухи, на места висяха бродирани с кръстчета крещящи оранжеви цветя в кафяви кошници, котета, синигери и червени къщички. Някои от тях имаха и надписи в духа на „В малкия ни Дом Уют и Ред правят Живота ни Радостен и Лек“. На перваза бяха подредени изсъхнали стайни цветя и прашни безсмъртничета, които стърчаха от черна ваза от петдесетте. Кухненски диван, застлан с парцалена черга, мръсна кърпа за ръце, дървени столове с кафяви възглавници на цветя. Върху стар хладилник със заоблени ръбове имаше синя роза от плат в порцеланова обувка и пластмасова котка — толкова вехта, че изглеждаше прозрачна. Прибрах сиренето в хладилника. Вътре беше почти празно и миришеше на тор.

След това тръгнах в тъмното към следващата стая. До вратата, на височината на бедрата си, напипах електрически ключ. Стените бяха облепени с тъмнозелени релефни тапети и изглеждаха, сякаш по тях расте мъх. Стар диван с изтърбушена предна част, покрит с разкъсани одеяла в различни цветове. Бюфет от дъбово дърво, върху който стоеше стар телевизор, а над него висеше овално огледало. Ъгловат фотьойл, някъде от петдесетте, поставка за вестници, препълнена със стари броеве на „Ланд“, и още и още бродерии с кръстчета. Както и репродукция на картина на Аугуст Малмстрьом18 в рамка.

Развеселена си казах: Тук може да се отвори кафене в постмодернистичен стил! Помислих си, че ако се натъкнех на такава обстановка някъде другаде, в Естония например, вероятно бих я приела за трогателна, дори екзотична. Но усещах как крайчетата на устните ми треперят във вкаменена усмивка.

И определено увиснаха, когато влязох в спалнята и видях неоправеното легло с намачкани посивели чаршафи.

16

Шмугнах се през вратата на килера и взех душ в банята на долния етаж, за да не разнасям миризмата на обор из къщата. Честно казано, в последно време избягвам да се къпя в тази баня, защото има нужда от здраво търкане. Ако искам някога да е наистина чиста, трябва да я мина с пароструйката. Същото, между другото, се налага да направя и в цялата къща. Но кога, по дяволите, да намеря време?

Майка работеше поне десет часа на ден, аз работя към петнайсет, това прави двайсет и пет. Не мога да преброя до толкова, дори да използвам и пръстите на краката си. Просто трябва да приема, че блесналите от чистота плочки в банята останаха в миналото заедно с прясно изпечените кифлички и изгладените чаршафи.

Докато стоях под душа и си тананиках, си представях как моята бежова любима в същия този момент движи тънките си бледи ръце над кухненската маса и слага на нея от онова вкусно домашно роле, което майка често приготвяше, и препечен сладък хляб, и студена бира. И хрупкави палачинки, поръсени със захар.

Разбира се, тя не беше направила нищо от това — а и откъде да се появят тези хрупкави палачинки за толкова кратко време? Дори не бе разопаковала торбата с продукти от бензиностанцията. Беше застанала с отпуснати ръце пред етажерката в хола и се взираше в гръбчетата на книгите. Бедната, там нямаше да намери нищо интересно. Само старите ми учебници и няколко книги от читателски кръжоци, които майка посещаваше, както и пълен годишен абонамент за списанието на Федерацията на шведските фермери в продължение на петнайсет години.

Стана ми неловко. Въпреки че бях като замаян в апартамента й, бях успял да видя, че в хола й има две стени, покрити с книги.

— Търсиш си нещо за четене в леглото ли? Какво предпочиташ — „Химия за 8 клас“ или броевете на Федерацията на шведските фермери от 1956-а? Вълнуваща година за свиневъдството — пробвах се аз. Тя се усмихна изморено. Нямаше и следа от лятната усмивка.

Отидохме в кухнята и аз започнах шумно да вадя чаши и да приготвям водата за чай. Тя седна на масата и заразлиства „Ланд“.

Беше малко странно. Така да седи и да чака да й сервирам.

— Имам няколко години университетско образование — каза изведнъж. — И мога да отговоря правилно на въпросите за обща култура във вестниците, без да правя справка с енциклопедията. Но никога не съм и подозирала, че съществуват неща като саморазтоварващи се ремаркета и сутиени за крави.

Аз мълчах. Очевидно биеше нанякъде. Сложих хляба на масата и тя се пресегна към него замислено.

— Ти се занимаваш всеки ден с тези неща и ги познаваш в най-малки подробности. За теб те не са по-странни, отколкото теориите на Лакан за мен.

— Теориите на кого? — попитах. — На Лаконг? Този не беше ли някакъв от „Алфа Лавал“19, който изобретил сепаратора за мляко20?

Естествено, аз разбирах, че имаше добри намерения. Искаше да каже, че не трябва да се чувствам глупав, задето нямам книги и не съм учил в университет, че тя също е невежа по свой начин и дрън-дрън. Въпреки това думите й ме жегнаха. За каква се мислеше, да идва и да ме утешава, че аз не съм като нея? Явно беше усетила, че съм се засегнал, защото ме погледна изпод бретона си.

— Просто си мисля, че тук на дивана трябва да седи момиче с дебели жълти плитки, което да казва: „Бени, видя ли! Пуснали са нови модели сутиени за крави тази година! Няма ли да инвестираш в саморазтоварващо се ремарке марка «Krone 2400»?“. Не знам нищо за нещата, с които се занимаваш.

— Ако търсех такова момиче, щях да се обърна към службата за заместници във фермите — казах аз. — Или да пусна обява в „Ланд“: Бих искал да срещна жена с книжка за трактор, външният вид е без значение. Но ако намираш момичета по гробищата, трябва да се задоволиш с това, което получаваш. А и ти нямаше ли да се учиш да доиш?

Лятната усмивка се върна на лицето й.

— Имаш ли нещо, на което да се упражнявам? — попита тя.

Имах. Там и тогава.

След това се мушнахме в леглото, не успях дори да сменя чаршафите, въпреки че бях планирал да го направя.