Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

Напоследък атмосферата в апартамента е доста нажежена. Джанет се изнася, а откакто Лили узна, че Ед е червив с пари, дори не й говори от завист. Непрекъснато идват нови кандидат-съквартирантки, за щастие всичките злобни, а аз се опитвам да преработя сценария си и да не мисля за Марк (като че ли е възможно). Когато Хенри и Лили влизат с гръм, трясък и във вихъра на скандала, опитите ми да се съсредоточа стават напълно безсмислени.

Лили крещи. Облечена е с оскъдна червена рокля с тънки презрамки, сандали с висок ток в същия цвят и ефирен шифонов шал. Наистина изглежда красива, когато е ядосана.

— Кажи ми, за бога — ръмжи, — защо излизам с шибаняк като теб?

Опитвам се да се скрия зад „Ивнинг стандарт“.

Хенри я настига и затваря вратата.

— Нямам представа — отвръща й напълно спокойно, — но не се чувствай длъжна да продължаваш.

Хвърля му изпепеляващ поглед.

— Извини ни — поглежда ме той.

— О, не ми обръщайте внимание — казвам, преструвайки се, че чета вестника с интерес. За нищо на света не бих пропуснала тази сцена.

— Кой ти обръща внимание? Този тук не го е грижа дори за мен — просъсква Лили. — Пристигам в проклетия ресторант, а той си тръгнал!

— Закъсня с трийсет и пет минути.

— Натоварено движение — сопва се тя. — Никога ли не си чувал за това?

Хенри въздъхва.

— Казах ти да позвъниш на мобилния ми телефон, ако ще закъснееш. Не го направи.

— Забравих! — мята коси.

— Можем да го отложим за друг път — предлага Хенри.

— Трябваше да ме чакаш! — изпищява Лили и тропва с крак. — Долен сексист!

— О, така ли? — отвръща й хладно. — За трети път тази седмица закъсняваш за среща. Да не би да ти е навик?

Определено.

— Не, разбира се — процежда тя през зъби. — Въпреки че заслужавам да ме чакат.

— Не и според мен, скъпа — казва Хенри. — Довиждане.

Остава закована на място, когато й обръща гръб и тръгва към вратата. След миг изведнъж скача като котка, хвърля се на гърба му и го дърпа да се обърне.

— Нима си въобразяваш, че можеш да се държиш така с мен? Аз съм Лили Вийнъс! За кого се мислиш?

— За мъж, който не си пада по малки глезли, които разиграват гаджетата си, при това доста неумело — заявява Хенри. Оглежда я от главата до петите, но не по обичайния начин, по който я зяпат мъжете, а по-скоро със съжаление. — Жалко. Защото може би зад всичката злоба и детински капризи се крие интересна личност. Все пак не бих търпял истерични изблици само за да разбера дали е така.

— Не мога да повярвам, че легнах с теб! — изкрещява Лили. — Знаеш ли колко мъже биха убили за този шанс?

— Едва ли са много — сухо отвръща Хенри. — Поне онези, които биха повторили. Почти фригидна си. Няма да изпиташ наслада, докато не разрушиш жалките стени, които си издигнала.

— Не си имал гадже, което може да се сравнява с мен!

— Ти не си дори след първите петдесет в класацията. Всъщност е истинско чудо, че издържах толкова дълго с теб. Никак не си падам по истериите и капризите.

Лили остава мълчалива, докато се опитва да намери остроумен отговор. Сякаш виждам как в ума й се завърта колело — като въртележката на хамстер.

— Ти си беден — излайва накрая с убийствена злоба. Това е най-коварната обида, която може да измисли. — Идваш тук с елегантни костюми и ме водиш в малки уютни ресторантчета, а не печелиш нищо. Не можеш да си позволиш дори една вечеря в „Риц“!

— Разбира се, че не мога — не крие Хенри. — Кога за последен път си поглеждала цените там?

— Нямаш никакви пари! — крещи тя, като че ли го заклеймява. — Ед има повече от теб!

— Ед има повече и от националната банка — осведомява я Хенри. — Какво от това?

— Голтак като теб не може да си позволи момиче като мен!

— Лили — поклаща глава той, — никога няма да си намериш сериозен приятел, ако не престанеш да говориш като скъпа проститутка.

— Мога да имам всеки мъж, когото пожелая! Още утре! — сопва се милата ми съквартирантка.

Хенри се приближава и я целува леко по устните. Тя е така смаяна, че не може да стори нищо. Честно казано, намирам това за много секси.

— Е — той иронично облизва вкуса на устните й от своите. — Успех, скъпа.

Обръща се и излиза.

И двете с Лили оставаме неподвижни, заслушани в заглъхващите му стъпки по стълбите.

— Ще се върне — заявява тя.

— Знаеш, че няма да се върне — обаждам се. — Може би трябва да го настигнеш.

— Аз? Да тичам след един бедняк с пробити обувки? — Лили избухва в неистов смях. — Не мисля, скъпа.

— Но изглеждаш доста разстроена — изтъквам.

— Не съм — рязко възразява. — Е, може би малко, но само заради ужасното му отношение. Мъж без пукната пара да си позволява това. Пълна загуба на време.

Гневно закрачва към кухнята. Чувам я да отваря хладилника. Изважда тапата на бутилка шампанско. Според нея един истински модел не бива никога да остава поне без една бутилка в хладилника и трябва да призная, че е доста удобно при извънредни случаи.

— Искаш ли? — пита ме. — Празнувам, че се отървах от този неудачник.

— Хенри не е неудачник само защото не желае да те търпи повече.

— Да ме търпи? — запелтечва и пъхва в ръката ми чаша „Болингър“. — Моля те! Закъснявам само няколко минути, в рамките на допустимото, и… нали се досещаш…

— Не. Какво още?

— Връщам поръчани ястия, искам други, такива неща — казва Лили и отново мята коси. — Не знае как да се държи с една дива. Честно казано, беше голям компромис от моя страна отново да изляза с него, след като разбрах, че не притежава нищо — засмива се насила. — Кой би повярвал? Да бъда зарязана от един бедняк, аз!

— „Дива“ е по-прилична дума за „разглезена кучка“, Лили. Очевидно беше, че го харесваш. Защо не му се обадиш и не го помолиш да започнете отначало?

— Да излизам с този долен сексист? Той ме нарече „проститутка“!

— Заслужи си го. Сама каза, че не можел да си позволи момиче като теб.

— Господи, явно не разбираш от шеги, Анна — изсумтява сърдито. — Ясно беше какво имам предвид. Възнамерявам да се омъжа за човек с пари, а не за разорен нещастник.

— И каква е разликата между това и проституцията?

— Ще бъда с един мъж. Ще сключа законен брак. Така правят жените от… откакто свят светува — намира си извинение тя.

— Ако питаш мен, съпругите украшения са проститутки с по един редовен клиент.

— Е, не съм те питала — тросва ми се. — Не е ли редно да подкрепиш решението ми?

— Мисля, че решението беше негово.

— И без това щях да скъсам с него след няколко дни — заявява уверено. — Не мога да излизам с мъж, който ме води в евтини гостилници.

— Слушай — подемам, — какво си постигнала, като преследваш богати мъже? Често ги сменяш, не си задържала дори един повече от месец и никой от тях не ти е направил предложение. Освен това все още живееш в този апартамент. Намери най-сетне един, който истински те харесва и не угажда на капризите ти, точно какъвто ти е нужен…

— Нужен ми е мъж, който да ми дава лична свобода и да се съобразява с начина ми на живот.

— Покорен слуга?

Лили свива рамене.

— Аз съм принцеса. Трябва или да ме приеме такава, каквато съм, или да се откаже.

— Той се отказа.

— И какво от това? Единствената причина все още да не съм се обвързала сериозно с някого е, че не съм готова. Веднага щом взема решение… — щраква с тънките си пръсти с ярък червен маникюр — … ще заживея с този, когото избера. Няма да го оставя да ми се изплъзне, както ти направи с Чарлс. След три месеца ще бъда омъжена.

— Действай.

Странно е, че докато я гледам — красива, ядосана и намръщена, изпитвам само съжаление.

— Ще гледам „Биг Брадър“ — включва телевизора. — Не желая повече да обсъждам този въпрос с теб.

— Добре — отпивам още глътка шампанско.

Джанет се прибира на следващата сутрин след снимки за каталог и й разказвам цялата история с Хенри.

— Дано не е твърде разстроен — казва тя.

— Държа се, сякаш не дава пет пари.

— На Ед ще му стане мъчно. Много харесва Хенри.

— Как вървят нещата между вас двамата?

— О… — изчервява се. — Всъщност чудесно. Представяш ли си? Покани ме да се запозная с родителите му следващата седмица.

— Това е фантастично! — засилвам. — Мислиш ли, че връзката ви е сериозна?

— Не бих имала нищо против — усмихва се срамежливо. — Предложи да плати всичките ми дългове. Бях толкова изненадана, когато разбрах, че е богат.

— Какво му отговори?

— Не се съгласих — поглежда ме. — Глупаво ли постъпих? Според Лили съм идиотка.

— Не. Заслужаваш похвала.

— Имам достатъчно ангажименти с тези каталози. Плащат добре — изражението й издава решителност. — Ед е много настоятелен, но искам да се справя сама. Каквото и да говори Лили, работата ми допада.

— Чудесно.

— Но няма вечно да се снимам за каталози. Не защото смятам, че е под достойнството ми, просто си спомних какво ми каза за изкуството.

— Не се отказвай от работа, която носи пари, заради една трудно осъществима мечта — тревожно започвам да я разубеждавам. Тъкмо е започнала да плаща дълговете си.

— О, не — кима в съгласие. — Не бих го направила. Но не е само мечта. Ед предложи да ми помогне да започна работа в галерия и да продавам творби на изкуството. За един от най-влиятелните търговци — отново се изчервява. — Толкова съм била красива, че всеки щял да пожелае да купи нещо от мен.

Втренчвам поглед в нея.

— Това е върхът.

— Така ли мислиш?

— Ще бъдеш страхотна — уверявам я. — Прав е! Кой богат колекционер би ти устоял?

— Ед познава някои хора. Ще ми уреди интервюта.

— При него ли се местиш?

Джанет свенливо поклаща глава.

— Намерих си друга квартира. В Кембъруел. Предпочитам да имам свое местенце, докато се оженим. Евтина стая е. Не е хубава колкото тази тук, но си е моя — смутено ме поглежда. — Мислиш ли, че съм откачалка, както казва Лили?

— Не я слушай, просто ти завижда — прегръщам я. — Истински се гордея с теб.

Записва новия си телефонен номер на лист хартия.

— А ти? Къде ще отидеш?

Въздъхвам.

— Ще се върна при родителите си. Докато си намеря нова работа. Или…